М ощната подкрепа на европейски политици за демонстрациите срещу украинския президент Виктор Янукович и словоохотливото им говорене за "европейските ценности", които щели да могат да се изпълнят, ако се подпише споразумение за асоцииране с ЕС, са си чисто сметкаджийство.
Достатъчно е да се хвърли един поглед към София, за да се види реалността. Там месеци наред граждани протестират срещу мафиотската политическа система и властващите олигарси. Никой европейски политик досега не е погледнал натам.
ЕС не проявява интерес към своите ценности, а в случая с Украйна го интересува природният газ.
Гражданското общество в Украйна заслужава да не бъде употребено отново от различни икономически интереси, както едно време след Оранжевата революция през 2004 г. Можа ли Юлия Тимошенко, която Западът толкова величае, да превърне в реалност надеждите за демократично обновление? Не.
Само няколко седмици след Оранжевата революция през 2005 г., Виктор Юшченко бе избран за президент, а Тимошенко стана министър-председател.
И Тимошенко е корумпирана
Три месеца по-късно Юшченко упрекна Тимошенко, която някога толкова хвалеше, че е злоупотребила с власт, за да се отърве от дълговете си, които натрупа в газовия бизнес през 90-те години. Ставало дума за общо 1,3 милиарда долара. Да я освободи от поста й за него било станало въпрос на чест. Малко след това, на 8 септември 2005 г., Виктор Юшченко запрати цялото правителство в трета глуха. Това бе краят на мечтата за демократично обновление.
Печеливши бяха Виктор Янукович и неговата Партия на регионите. "Всички са свързани. Те са като змии". Така описва ситуацията в Украйна и засяга същината на въпроса Григорий Омелченко - един от най-дейните експерти в борбата с корупцията и бивш депутат. "Всички участваха, праха пари. Това е част от историята ни".
Централна роля играе доходоносният газов бизнес, с който бяха и продължават да са свързани толкова много олигарси и политици. Бизнесът с газа (а това значи "Газпром") същевременно е основното политическо оръжие на Кремъл. В поверителен доклад на Федералната разузнавателна служба на Германия от декември 2011 г. се твърди следното: "Приблизително 70 процента от газоснабдителите се контролират - и чрез корупция - от структурите на Фирташ".
Олигарсите решават
Дмитро Фирташ е един от най-важните олигарси и е тясно свързан с Виктор Янукович. По-нататък в доклада на германското разузнаване се казва: "Липсата на финансов контрол прави възможно отклоняването на пари на всеки етап от посредническата търговия с газ, които след това няма да се вложат за инвестиции в инфраструктура".
Същевременно цените на газа са успешен инструмент на Владимир Путин и "Газпром" за изнудване: цените на газа се покачват, за да се осигури политическо влияние, или се понижават като награда. Не трябва да се забравя, че със строителството на газопровода "Северен поток" от "Газпром" Украйна понесе значителни икономически вреди.
Председател на акционерната комисия на "Северен поток", както е известно, е един бивш канцлер от Германската социалдемократическа партия. На 17 декември 2013 г. медиите съобщиха, че украинският президент се е срещнал с Владимир Путин в Москва. Деспотът в Кремъл не само осигурява финансова помощ в размер на 10,9 милиарда евро, но и обеща силно да намалее изключително високата цена на газа.
Същият Путин, който на 19 януари 2009 г. бе договорил високата досега цена на газа с Юлия Тимошенко. Този договор от своя страна доведе до там, че на 11 октомври 2011 г. Тимошенко бе осъдена на седем години затвор за злоупотреба с власт. Междувременно най-важните олигарси и кланът Фирташ подкрепят движението на Майдана и говорят, че Украйна трябвало да подпише споразумението за асоцииране с ЕС. В Украйна казват, че олигарсите снасят яйцата си във всички части на тялото.
Пактът на Кличко
В крайна сметка всичко опира до един единствен човек - Ринат Ахметов. Той не само е най-могъщият олигарх в Украйна, но и доскоро бе най-важната опора на клана на Янукович. Сега се е обърнал срещу него. И до ден днешен не е съвсем ясно дали Ахметов не е избутал напред своя съгражданин от Донецк Виктор Янукович като подставено лице заради своите собствени политически амбиции.
Във всеки случай в Украйна важи следното: Тук нищо не може да се случи без съгласието на Ахметов. Но защо сега Ринат Ахметов сменя страните? По информация от едно западно посолство в Киев САЩ са отказали да му позволят да влезе в страната и са му дали ясно да разбере, че по всяко време сметките му в чужбина може да станат предмет на по-задълбочен интерес. Ахметов трябвало съответно да повлияе на подкрепяния и финансиран от него Янукович. Ами опозицията? В миналото тя не е давала много поводи за доверие в нейните способности да управлява демократично.
Дори и Доктор Фауст, както бе наречен сегашният й говорител Виталий Кличко, няма политически алтернативи, а много от депутатите в неговата партия са свързани с олигарха Фирташ. Ами европейците и САЩ? Тях не ги притеснява това, че до Виталий Кличко застава Олех Тяхнибок, председателят на крайнодясното Общоукраинско обединение "Свобода". Какво е заключението? Все още парите на олигарсите продължават да определят цялата украинска политика на всяко равнище, в зависимост от интереса. Ако движението "Евромайдан" изобщо има някакъв шанс в Украйна, то се нуждае от политици, които да не са обременени от тази система. До този момент такива няма.
