Т ри сирийски семейства – общо 17 души, от които 6 деца, бяха изгонени от село Розово. Въпреки че бяха платили наема за къщата си. Въпреки че имат статут на бежанци.
Тоест, са хора, които бягат от непосредствена опасност за живота им. Тоест, нашата държава им е дала пълното право да пребивават тук и да намерят ново начало, пише Александър Иванов в коментар за Novanews.bg.
Къде е държавата?
Държавата напълно и безотказно абдикира от казуса. Тя не защити тези хора (на които е дала статут на бежанци). След някакво подобие на „граждански протест” бежанците бяха заплашвани, „че ще играят шамари” и бяха принудени да напуснат. Полицията дойде само да констатира изгонването им.
"Отношението на жителите на село Розово към настанилите се там бежанци е типична проява на нетолерантност и дискриминация”, категоричен беше в понеделник по казуса националният омбудсман Константин Пенчев.
"Институциите трябва да бъдат енергични и да попречат да ескалират тези процеси”, призова омбудсманът в интервю за БНТ.
Отзвук от други държавни и общински органи засега няма.
Защо с омраза?!
Жителите на село Розово скандират, че селото им е тихо и задружно. Че бежанците ще ги "наръгат с нож". От началото на бежанската криза до момента обаче няма нито един криминален случай или престъпване на закона от страна на сирийски бежанец.
Това няма значение за хората от Розово. Които иначе с радост посрещат японските туристи, снимащи розовия цвят. Цветът на същата маслодайна роза (Rosa Damascеna), която е донесена в Розово от района на Дамаск, столицата на... Сирия.
Дали цялото поведение е плод на нечие внушение е в границите на недоказуемите казуси. Факт е обаче, че омразата се базира сред хора с ниско образование по време на тежка икономическа и социална криза. Каквато в България съществува повече от всякога.
С насилие срещу различието
Изключително тревожно е, че случилото се е лакмус за обществените настроения у нас. И те се проявяват срещу всеки, който е различен: бежанец, гей, циганин, арабин, евреин, чернокож и т.н.
Журналистът Иван Бедров в свой коментар пита риторично, ако сега беше 1943 г., щяха ли жителите на Розово да натоварят вагоните (с евреи за депортация към концентрационните лагери на нацистка Германия, бел. автора)? Дали?!
Проблемите са толкова задълбочени у нас, че пропагандата срещу различието (което е в основата на културната разнообразност) се толерира на институционално ниво в името на евтин популизъм.
И когато една лъжа се повтори сто пъти, тя става истина. И така озверението срещу страдащи и бягащи от ужаса на войната хора се превръща в родолюбие, а не в срамна постъпка.
А срамът трябва да важи за всички, които толерират това. И за всички, които просто го констатират. Защото при това положение, на мястото на 17-те сирийски бежанци може да застане всеки от нас. И то още утре.
