Митът за Черния петък

Щ е ви разкажем една малко по-различна история на пазаруването и колко вредни могат да бъдат консуматорите за икономиката.

Днес е „Черният петък“. Денят, в който магазините в САЩ продавали толкова много, че стандартното червено мастило свършвало и трябвало да дописват в счетоводните тефтери с молив. Това се случвало някъде през по-миналия век, според официалната версия на историята.

Митът за „Черния петък“ е основополагащ за консуматорското общество, в което хората живеят, за да купуват. В този ден в много страни по света започва сезонът на коледните намаления по магазините. Това е денят на големите продажби за бизнеса.

Отскоро китайците изпревариха САЩ в потребителската треска с техния „Ден на самотните сърца“ на 11 ноември, но в глобален мащаб „Черният петък“ все още запазва първото си място в сърцата на потребителите.

Хората се нареждат на опашки в малките часове на нощта или спят пред магазините, за да се влеят в полудялата тълпа, искаща да купи с намаление надценени продукти, която ще нахлуе при отварянето на вратите на търговските центрове. Това е емоцията на „Черния петък“. Може да се сравни с преживяването по-време на футболен мач, с бой между агитките.

Истината за „Черния петък“ обаче е малко по-различна от общоприетия мит. Названието се използва за първи път през 60-те години на XX век във Филаделфия и няма нищо общо с пазаруването.

Името е измислено от полицията заради хората, прибиращи се по домовете си след „Деня на благодарността“ и множеството катастрофи и задръствания във въпросния петък. Потребителският мит е създаден по-късно, от рекламната индустрия.

Интересно е как хората са виждали света преди появата на консуматорското общество?

През 1965 г. подкомисия в Сената на САЩ прогнозира, че в резултат на увеличаване на производителността на труда от автоматизацията и "кибер нацията" - с други думи, компютърната революция - американците ще работят само около 20 часа на седмица през 2000 година, и ще почиват със седем седмици повече.

Реалността не оправдава тези очаквания. През 1991 г. средният американски работник вече работи със 163 часа повече годишно, отколкото през 1973 г. А в много семейства започват да работят и двамата родители.

Трябва да се отбележи, че повишаването на производителността на труда е придружено с увеличаване на употребата на енергия и реално е свързано с повече труд, а не само с по-голяма ефективност. Новите технологии позволяват на работниците да вършат повече работа и то по-бързо. Работното време е по-изтощаващо, докато ожесточената конкуренция за трудовите позиции прави процеса още по-стресиращ.

Повишаването на производителността означава и че потребителите вече изпълняват различни задачи, които преди са им били предлагани под формата на услуги. От записване на резервации за самолетни билети до наливане на бензин от автоматизирани колонки.

Защо вместо да намалява, работното време в САЩ постоянно расте през последния половин век? През 100-те години след гражданската война с Конфедерацията американските работници извоюват множество привилегии, включително и по-малко работни часове седмично.

На 1 май 1886 г, половин милион работници изпълват улиците на големите градове в Америка, за да искат осемчасов работен ден. По време на Голямата депресия бизнесът въвежда 30-часова работна седмица.

До Втората световна война, по-високите заплати и по-краткото работно време са основни изисквания на работническото движение. Но след войната заплахата от покачване на безработицата намалява. В следвоенната ера, подпомогнато от телевизията и с целенасочените усилия на рекламната индустрия се ражда т.нар. "консуматорско общество". Очакванията за по-големи жилища и коли се увеличават. По-лесният достъп до кредит носи изобилие от материални блага на средната класа.

След 1980 г. средната работна заплата обаче започва да изостава от производителността. И не само в САЩ. Този процес се наблюдава навсякъде по света. Но това не разколебава консуматорите. Те продължават да купуват, вече за сметка на увеличаване на дълговете им.

По време на икономическия бум в края на 1990-те, американците работят повече от пословичните работохолици - японците.

Европейците поемат по различен път през втората половина на XX век. Подтикнати от силни и активни движения на трудещите се и социално-демократични политически партии, европейците превръщат по-голямата част от увеличената производителност в повече свободно време. Сега те работят само 80-85 на сто от времето, в което се труди средният американски работник. А в много страни в Европа хората се пенсионират по-рано, което прави разликата още по-голяма.

В САЩ, обичайни за Европа привилегии като платен отпуск по болест, отпуск по семейни причини и т.н. са непознати.

За американците, средният годишен платен отпуск вече е намалял до малко повече от една седмица.

Ваканцията все повече се превръща в привилегия на елита. Парадоксално, но американският опит показва, че колкото по-ниска е заплатата на работника, толкова по-малко вероятно е той да получи какъвто и да е платен отпуск.

Може би в този дисбаланс са заложени дългосрочните проблеми на американския трудов пазар и превръщането на много от американците в потребители, залепени за екраните на телевизорите във времето, когато не работят или не пазаруват.

Тук се намесват и новите технологии. Те не просто дават повече свободно време на хората, а отнемат работни места точно на тези, които формират средната класа. Най-евтиният труд не си струва разработването на роботи за извършването му. Така средната класа намалява и към нея във все по-голяма степен се числят хора с високо специализирани професии.

Но консуматорското общество вече е тук. Ние живеем в него, с неговите продукти с ограничен срок на ползване, свръх-експлоатация на ресурсите и ограничени ценности. Обществото, чиито идеал е потребителят, независимо, че въпросната личност често е силно задлъжняла заради покупките на неща, от които няма нужда, но които, според общоприетата представа, биха повишили социалния му статус като консуматор.

Ефектът за икономиката е катастрофален. Ресурсите на планетата бързо се изчерпват в търсене на постоянен и висок темп на нарастване на потреблението и производството. Огромна част от произведеното просто се пилее, тъй като е целенасочено нетрайно направено, а и хората нямат нужда от него. Целта е производственият цикъл да не спира и дори да се ускорява, ето защо и потреблението трябва да расте постоянно. В това общество хората се надпреварват със самите себе си, в състезание, в което накрая няма печеливши.