За всички има място под слънцето - и за моя, и за твоя магазин

З а всеки има място под слънцето.

Да, за всеки! И за бабите, и лелите, които продават продукцията от градините си на ул. „Граф Игнатиев” – макар и често гонени от полицаите, те всеки ден са на обичайните места. Има място и за малките, средните и големите пазарчета. И за кварталните магазини. И за големите вериги. И това не е случайно.

Припомням ви - депутати от "Коалиция за България" предлагат големите хипермаркети, които се намират в централните части на градовете, да не работят в събота и неделя. Целта е през това време хората да пазаруват от малките търговци.

И тук отново ще кажа - за всеки има място под слънцето.

Замислете се – вие как пазарувате? Навярно всеки от нас има своите навици – аз например никога няма да си купя месо от голямата верига. Отивам в месарницата на Бай Миле, от когото са пазарували майка ми и баба ми. Той ме познава от дете и винаги ще ми каже кога и какво да си взема от него, както и къде да отида, ако той няма това, което търся.

Плодове и зеленчуци си взимам от различни места, все квартални магазинчета. Знам къде доматите са по-вкусни, дините винаги сладки, а зелената салата - прясна. Знам и в кои дни какво докарват. Да, плодове и зеленчуци – задължително от малките магазинчета на моята улица.

Да ви призная обаче, само на нея има шест магазинчета за плодове и зеленчуци. Шест! И то в рамките на... най-много километър. Парите ми се разпределят по следния начин: през седмицата печелят трите магазинчета, които „познавам” и описах по-горе, през уикенда – най-далечното магазинче, което единствено е отворило. На останалите две не симпатизирам много, но невинаги ги подминавам.

Да продължим нататък... Мляко – кисело и прясно, кашкавал, хляб и сладолед си взимам от моята приятелка - магазинерката Цецка. При нея на драго сърце се отбивам и без да трябва да набавям нещо за вкъщи, а да си поговорим, да си се оплачем взаимно от бабите в квартала, които само се чудят за какво да те заядат. Когато много й се примоля да зареди с българския хумус, за да не ходя до големия хипермаркет, тя го прави – или защото ми е приятелка, или защото оценява това, че искам да направя оборот на нея, а не на онези другите – „големите” и „лошите”. Не че някога ги е наричала така, но тя по принцип и не е човек, който осъжда. Цецка обаче не работи в неделя, а в събота – само до обяд. По тази причина през уикенда рядко се ориентирам в нейната посока, а в тази на „големите”.

Зарежда и със синьо сирене и сметана – но пак трябва да я предупредя няколко дни по-рано, а сиренето, за съжаление, идва на цена осезаемо по-висока, отколкото бих го намерила в един хипермаркет. Отново точка за големите вериги.

Може би и вие като мен рядко планирате кой ден какво точно ще сготвите, може би и вие по тази причина се отправяте към големия магазин, особено ако подозирате, че ще ви трябва нещо по-„модерно”, „екзотично” или „по-така”, нали?

Пределно ясно ми е, че големите вериги извиват по безобразен начин ръцете на родните производители. По тази причина, а и по ред други, рядко стъпвам в тях. Проблемът обаче е, че в малките магазинчета рядко предлагат онзи богат асортимент, онези промоции и атрактивни цени, с които ни примамват големите вериги. Но и това опира до онова безпардонно извиване на ръцете, за което споменах. Колкото до отношението – вярвам, че и на едното, и на другото място има какво да се желае. Разбира се, в големия магазин никой няма да те изслуша – работят за време и ги следят с камери. В малкия квартален магазин пък понякога може и „да си изчакаш чакалото”, защото магазинерката се оплаква от мъжа си и децата си, а клиентката после на свой ред оплюва всички до девето коляно, които са мързеливи и все на нея чакат.

Друг въпрос, който ме вълнува е – готови ли са „другите магазини” да работят през уикенда? Това вероятно е свързано с увеличаване на човешкия ресурс, на финансовото заплащане, на по-редовно и богато зареждане. Готови ли са за всичко това малките магазинчета и най-важното – искат ли да си го причинят?

И последно – и в Германия, и в Австрия, и в Холандия има отворени хипермаркети през уикенда. Те или се държат от турци, или са част от бензиностанции, или се намират в централна зона, посещавана от туристи, или попадат в някаква друга графа на изключенията.

Дано червените депутати, обмислящи новия Закон за търговските вериги, който се пише в момента, да са наясно с тези неща, защото на първо четене според тяхното предложение няма място за всички ни под слънцето.