Т рудно е да се прецени дали Лех Валенса е циник, майтапчия или е абсолютно сериозен . Може би по малко от всичко. Според коментар на Йоси Мелман във в. „Джерусалем пост“ поради историческите си заслуги Валенса може да си позволи да бъде непослушното дете на Полша.
Група израелски журналисти по-рано този месец се срещнали с полския президент, управлявал в периода 1990 -1995 г., и го попитали за неговото отношение към бежанската вълна, заливаща Европа.
„Разбирам защо Полша и Европа се страхуват от тяхното навлизане. Те пристигат от места, където хората биват обезглавявани. Притеснени сме, че същото ще се случи и при нас“, казва Валенса и допълнил: „В Полша сме с малки жилища, ниски заплати и оскъдните пенсии. Гледах бежанците по телевизията и забелязах, че те изглеждат по-добре от нас.
Те са добре нахранени, добре облечени и може би дори са по-богати от нас.
Разбирам ги. Ние, поляците, също бяхме имигранти и бежанци по времето на комунизма. Но където и да отивахме, ние се съобразявахме с местната култура и закони. Тези имигранти са различни. Дори второ и трето поколение – вижте например Франция – които получават добро образование и правят пари все още се обявяват против страните, които са ги приели“.
Валенса допълва, че действително част от новите бежанци напускат родната си държава, защото се страхуват за живота си, но има също хора, които имигрират, за да подобрят жизнения си стандарт.
„Има проблем. Ако Европа отвори вратите си, скоро ще дойдат милиони и докато живеят сред нас, те ще започнат да упражняват собствените си обичаи, включително обезглавяването.
За съжаление, Европа все още не е единна и всяка страна в ЕС има свои собствени интереси и планове. Предлагам европейските лидери да се съберат заедно и да решат проблема. Моят съвет е, че ние – основно богатите нации като Германия – да им помогнем финансово за създаване на работни места, например, в техните страни по произход“.
След коментарите на Валенса на читателите на в. „Джерусалем пост“ е предложено обширно запознаване с неговия жизнен път. Припомнени са противопоставянето му срещу комунизма в Полша и основаването на профсъюза „Солидарност“. Профсъюзът е обявен за незаконен от ген. Войчех Ярузелски под натиска на Москва.
През 1983 г. Валенса получава Нобелова награда за мир. Притеснен, че няма да му бъде разрешено после да влезе в родината си, той не заминава за Осло, а изпраща там съпругата си Данута. Двойката дарява паричната награда – 350 хил. долара – на движението „Солидарност“. През декември 1990 г. Валенса се превръща в първия демократично избран президент на Полша от 1939 г.
Мелман дава като пример за приписваната на Валенса фраза „Подкрепям, но съм против“ неговия отговор на въпроса какво е мнението му за Обама.
„Получих Нобелова награда за триумфа на „Солидарност“ над репресивния комунистически режим. Обама получи наградата като авансово плащане срещу бъдеще, което той не оправда Той беше избран, за да реформира САЩ и света. Това не се случи. Той пропусна да поведе света. САЩ не показват универсално лидерство и икономически са в упадък. Ситуацията е болезнена и тревожна. Поради това аз го критикувам и до миналата година отказвах да се срещна с него“.
Двамата се срещнаха през 2014 г. по време на посещението на Обама в Полша, след което Валенса промени в позитивна посока мнението си за американския президент.
