С АЩ „насочват американски оръжия към Русия“, Вашингтон може да прехвърли тежки оръжия в Източна Европа, към руските граници, пише руският в „Комерсант“.
Изданието коментира статия на „Ню Йорк таймс“ от 13 юни, според която, за да възпре евентуална руска агресия в Европа, Пентагонът е готов да разположи в няколко балтийски и източноевропейски страни танкове и други тежки оръжия, необходими за близо петхиляден контингент. Цитира се и изявление на полковник Стивън Уорън, говорител на Пентагона, че за момента още не е взето решение по въпроса.
„Ню Йорк таймс“ се позовава на източници от ръководствата на САЩ и на НАТО, посочва „Комерсант“, който вижда потвърждение за намеренията на Вашингтон в изявления на източноевропейски държавници, изразили готовност да приемат на своя територия техника и военни складове на САЩ.
Тези планове са
„сериозен дестабилизиращ фактор“,
заявява източник на „Комерсант“ в руското Министерство на отбраната. Според него, Москва вижда тук „първата стъпка на своите партньори“ към преразглеждане на Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 г. Документът забранява на Алианса да разполага по източния си фланг за постоянно „съществени бойни сили“, но Москва и НАТО тълкуват по различен начин тази формулировка, напомня всекидневникът.
Разполагането на складове с тежки оръжия на САЩ край руските граници „ще представлява сериозна опасност за сигурността на Русия“.
Москва може да отвърне, като разположи по границите с балтийските страни собствен нападателен потенциал,
коментира политологът Владимир Евсеев. „Балтийските страни обаче не само че няма да се почувстват по-сигурни, но ще станат и заложници в противопоставянето между САЩ и Русия“, предупреждава той пред „Комерсант“.
По време на студената война въоръжените сили на САЩ в Европа достигаха 200-300 хил. души – „изцяло комплектовани бойни подразделения“, припомня пред „Газета“ американистът Юрий Рогулев. Според него, днешните планове на Пентагона не бива да се възприемат „като евентуална военна заплаха, а в контекста на информационния и икономическия натиск върху Русия“.
Вашингтон сменя външнополитическия си курс,
смята обаче аналитикът Фьодор Лукянов. Заявените цифри са незначителни в сравнение с истинска студена война, но демонстрират отказ от политиката за съкращения на въоръженията, водена от 20 години насам, твърди той.
Москва няма да се разоръжава едностранно,
подчертава Игор Морозов от външнополитическата комисия в Съвета на федерацията. Руските власти ще бъдат принудени да отвърнат на новите предизвикателства, като разположат ракети „Искандер-М“ по западните си граници и активизират подводниците си в Тихия и Атлантическия океан, заявява той.
Според „Независимая газета“
ответните мерки на Москва вече се изпълняват,
както сочи изявление на генерал-майор Михаил Матвеевски, командващ ракетните войски и артилерията на руските сухопътни сили. По думите му, до 2018 г. ракетната бригада в Калининградска област ще бъде превъоръжена с комплекси „Искандер-М“.
Подсилва се и руската военна групировка в Беларус, където ще бъде разположен авиационен полк. Възможно е беларуската армия също да получи „искандери“. За септември са насрочени съвместни маневри на руски и беларуски войски. Успоредно с това в Русия ще се състои учението „Взаимодействие – 2015“ на Организацията на Договора за колективна сигурност“, добавя „Независимая газета“.
Високопоставени военни служители от САЩ, говорили пред „Ню Йорк таймс“, очакват планът за разполагане на американски оръжия в Източна Европа да бъде одобрен до седмици – преди срещата на министрите на отбраната на страните от Алианса в края на юни в Брюксел. Изтичането на данни за инициативата на Пентагона вероятно е било организирано съзнателно – с цел да се сондира реакцията и в САЩ, и в чужбина, отбелязва „Росийская газета“. Ако тези планове се осъществят, войски на САЩ за пръв път ще бъдат разположени на територията на бившия Съветски съюз, пише „Утро“.
