К ато значителна стъпка, за да възпре евентуална руска агресия в Европа, Пентагонът е готов да разположи танкове, пехотни бойни машини и други тежки оръжия, необходими за около 5000 американски военни в няколко Балтийски и източноевропейскистрани, пише в. "Ню Йорк таймс" (New York Times).
Предложението, ако бъде одобрено, ще означава, че за първи път от края на Студената война САЩ ще разположат тежко оръжейно оборудване в най-новите страни членки на НАТО в Източна Европа, които едно време бяха част от съветската сфера на влияние.
Руското анексиране на Крим и войната в Източна Украйна биха тревога и доведоха до ново военно планиране в страните членки на алианса, отбелязва изданието.
След разширяването на НАТО към балтийските страни през 2004 г., САЩ и техните съюзници избягваха постоянното разполагане на оборудване или войски в Източна Европа, тъй като се стремяха към различни форми на партньорство с Русия, посочва вестникът.
Това е доста значителна промяна в политиката, пояснява Джеймс Ставридис, пенсиониран адмирал и бивш върховен командващ съюзническите сили на НАТО. Сега той е декан на Висшето училище за право и дипломация "Флетчър" към университета Тъфтс.
Тази промяна ще успокои в разумни граници притеснените съюзници, въпреки че разбира се няма нищо по-добро за това от редовното разполагане на войски на място, допълва той.
Количеството на планираното оборудване е малко в сравнение с онова, което Русия би могла да приближи към страните от НАТО или към границите си, но ще послужи като знак за американския ангажимент и ще подейства като разубедително средство по начина, по който го направи Берлинската бригада след кризата с Берлинската стена през 1961 г., коментира вестникът.
Предложената техника, която ще бъде разположена в съюзнически бази и ще е достатъчна за въоръжаването на бригада от 3000-5000 военни, също ще е подобна на онова, което САЩ поддържат в Кувейт от повече от десетилетие, след като Ирак нахлу там през 1990 г. и беше изгонен от американците и от техните съюзници в началото на следващата година, допълва нюйоркското издание.
Предложението на Пентагона се нуждае от одобрението на министъра на отбраната Аштън Картър и на Белия дом. А пред него има и политически препятствия. Сред някои съюзници на НАТО то поражда притеснение относно руската реакция на тази стъпка на Пентагона.
Американските военни продължават да проучват кое е най-доброто място за разполагане на тези оръжия и оборудване, като това проучване става в консултация с американските съюзници, казва полковник Стивън Уорън, говорител на Пентагона.
Към настоящия момент ние не сме взели никакво решение за това дали и кога да предвижим това оборудване, допълва той.
Високопоставени представители посочиха, че очакват одобрението на плановете на Пентагона да бъде дадено преди срещата на министрите на отбраната на страните от алианса, която ще е по-късно този месец в Брюксел.
Настоящото предложение не включва постоянното разполагане на американски военни в Балтийските страни, нещо за което високопоставени представители на тези три страни неотдавна поискаха в писмо, адресирано до НАТО, пише в. "Ню Йорк таймс".
Представители на тези страни обаче въпреки това приветстват предложението да се изпрати поне оборудване.
Ние се нуждаем от предварително позиционирано оборудване, защото ако нещо се случи, ние ще се нуждаем от допълнителни оръжия, оборудване и муниции, заяви министърът на отбраната на Латвия Раймондс Вейонис, който ще встъпи в длъжност като президент на страната през юли.
Ако нещо се случи, ние не можем да чакаме дни или седмици за повече оборудване. Ние ще трябва да действаме незабавно, добави той.
Марк Галеоти, преподавател в Нюйоркския университет, който анализира руските военни и служби за сигурност, също отбелязва, че разполагане на танкове, въпреки че към тях не се пращат хора, също е значителен знак.
Според предложението оборудване, достатъчно за около 150 военни ще бъде разположено във всяка една от трите балтийски страни - Литва, Латвия и Естония.
Оборудване, достатъчно за рота или евентуално за батальон, тоест около 750 военни, ще бъде разположено в Полша, Румъния, България и евентуално Унгария.
Американски военни специалисти извършиха проучване на обекти в страните, в които се обмисля да бъде доставена военната техника и Пентагонът сега прави оценка колко ще струва модернизирането на железопътните линии, изграждането на нови оръжейни складове и нови съоръжения за почистването на оборудването, както и за подмяна на други съоръжения, датиращи от съветската епоха, със съвременни.
Разполагането на тежки оръжия би спестило на американската армия време, пари и ресурси и ще избегне транспортирането напред-назад на оборудването от и до САЩ всеки път когато армейски части пътуват до Европа, за обучения.
Оборудване, което ще може да се използва от една бригада би включвало около 1200 бойни машини, в това число около 250 танка М1-А2, бойни машини Брадли и бронирани гаубици, според американски представител, цитиран от в. "Ню Йорк таймс".
Идеята за предварително позиционирани оръжия и материали в Балтийските страни и Източна Европа беше дискутирана и преди, но никога не беше приложена, защото щеше да бъде възприета от Кремъл като нарушаване на духа на договора от 1997 г. между НАТО и Русия, поставящ основите на сътрудничеството между тях. В този договор алиансът обеща, че при настоящата и предвидима обстановка, свързана със сигурността, няма да се стреми да разполага за постоянно допълнителни бойни сили в страните близо до Русия. В договора се посочваше също, че НАТО и Русия не се смятат за врагове.
Но сега мнозина в алианса казват, че все по-нарастващите руски агресивни действия около границите на НАТО са поставили под въпрос договора от 1997 г.
криза, която тихо расте" />
