В Берлин и други столици в цяла Европа политици започнаха да правят планове за петък. Може би и за следващата седмица, месец или година. Първата стъпка е подготовка за играта на размяна на обвинения, ако гръцкото правителство реши да спре плащанията към кредиторите си. Втората стъпка е въпросът какво ще стане след това. Излизане от еврозоната или може би от ЕС? Превръщане на нестабилна държава в провалена държава? Опора за руския президент Владимир Путин на Балканите?
В този водовъртеж чух половин дузина основателни причини защо германският канцлер Ангела Меркел и останалите лидери от еврозоната – да споменем само Мадрид, Лисабон и Дъблин, които достатъчно добре очертават твърдата линия към Атина, трябва да предизвикат Гърция да свали картите. Не от някакво чувство на самодоволство, нито в духа на наказание или отмъщение, а защото преговорите не доведоха до по-добра алтернатива, пише Филип Стивънс за в. „Файненшъл таймс“.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас говореше само за хубави неща след изборната си победа през януари. Гърция се нуждаеше от облекчаване на дълга и ръководеното от партия СИРИЗА правителство обеща, че ще смаже клиентелизма, който трови политиката и икономиката на страната. Обективен наблюдател би забелязал добра сделка: радикално реформиране на държавните институции, обуздаване на олигарсите и удар по картелите и затворените магазини, от които гръцкият народ обеднява. Обещана бе и непрестанна атака срещу корупцията в замяна на обещание за отписване на дългове.
Добрите намерения отидоха на вятъра.
Обещанията на СИРИЗА не доведоха доникъде. Кликите, картелите и олигарсите си благоденстват, както и преди. А в преговорите с кредиторите си от еврозоната Атина показва отровна смес от арогантност, аматьорство и безсрамно користолюбие.
Оставете настрана заядливите аргументи, използвани от преговарящите по техническата част на преговорите за точния размер на гръцкия първичен излишък или за орязванията, които са необходими за създаването на устойчива пенсионна система. В разговорите си с други лидери Ципрас се държи фундаменталистки. Той иска облекчаване на дълга, достатъчно да освободи Гърция от всички задължения по настоящата програма с кредиторите. И желае да излезе от програмата, защото СИРИЗА отрича принципите на свободния пазар.
Не е изненадващо тогава, че ходенето по коридорите в Берлин тези дни предизвиква все по-силно чувство на обезсърчаване. От канцлерството до министерствата на финансите и външните работи,
посланието е, че съдбата на Гърция е в ръцете на собственото ѝ правителство.
И ако най-силни гласове се надигат от Християндемократическия съюз на Меркел, то коалиционните му партньори от Германската социалдемократическа партия също забравиха първоначалните си симпатии към СИРИЗА. Хора от обкръжението на Меркел казват, че тя е напълно готова да види как Атина излиза от еврозоната. Естествено по този въпрос има различия с финансовото министерство, чийто началник Волфганг Шойбле настоява, че първостепенен дълг на Германия е да осигури дългосрочно бъдеще на еврозоната посредством прилагане на правилата.
Меркел гледа от по-обща политическа перспектива. От друга страна, канцлерката следи да не избухне вътрешнопартиен метеж, ако твърде се отдалечи от линията на финансовия министър. Макар и понякога да се забравя, Меркел е лидер с голям опит в изкуството на самосъхранението. Въпреки че СИРИЗА изглежда решена да върви, докато не падне от ръба на скалата, и партньорите на Гърция са уверени, че еврозоната ще издържи на шока от нейното излизане, Меркел усеща по-проницателно от който и да било друг лидер нуждата да не бъде изоставяна тази страна.
Много са причините отвъд икономиката, които може да ѝ оказват влияние.
Евентуалното излизане на Гърция от еврозоната ще увеличи несигурността в най-лесно запалимия регион на континента. Путин, който вече насърчава нестабилност и извършва подривна дейност на Балканите, ще използва момента. Позицията на Европа срещу руския реваншизъм може да бъде много отслабена. Ще бъде по-трудно и да се упражнява контрол върху миграцията през Средиземно море, а опитите за помиряване на Кипър ще попаднат в задънена улица.
Всичко това е по-важно дори от ефекта върху доверието на пазарите в дългосрочното бъдеще на еврозоната.
По мое мнение обаче нещото, което не дава на Меркел да спи през нощта, е много по-малко осезаемо и несъразмерно по-силно от всяка такава твърдоглава пресметливост. По-вероятно е тя да е разкъсвана между собственото си убеждение, че е важно да се спазват правилата – потъпкването на правилата от страна на Путин обяснява суровата ѝ реакция срещу руското нахлуване в Източна Украйна, и изостреното ѝ усещане за европейската мисия на Германия.
Меркел гледа на себе си като пазител на европейското единство, особено откакто френското правителство на Франсоа Оланд се оттегли от съвместната лидерска роля, която навремето създаде метафората за френско-германския мотор.
Ако Гърция си тръгне, това ще е
исторически провал, признаване на крехкостта на европейското начинание
и сигнал за света, че процесът по дезинтеграция може да продължи. Това не е от голямо значение за евроскептичните англо-саксонци. Новата, повторно обединена Германия обаче бе основана с идеята бъдещето ѝ да бъде свързано по-тясно отвсякога с европейското единство. Това, както се припомня на посетителите на Берлин, е голямото наследство на Хелмут Кол.
Мой италиански приятел намекна онзи ден, че Европа може да гледа на Гърция по начина, по който мнозина в Италия дълго време са гледали на региона Мецоджорно – безнадежден, твърде скъп, но който в крайна сметка си е заслужил цената. Убеден съм, че Меркел няма да стигне толкова далеч, но и няма с лекота да пусне Гърция. Тук обаче е иронията. Какъвто и да стане – излизане на Гърция или нов спасителен заем, е напълно възможно германският канцлер да се окаже големият губещ.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!