Е вропа наистина изпадна в паника заради вълните от сирийски бежанци, прииждащи към границите й, но Европейският съюз едва ли можеше да избере по-неподходящ момент отново да установи, че има интереси в Турция, отбелязва британският в. "Файненшъл таймс".
Преди около седем години заради съпротива, начело на която бяха Франция и Германия, ЕС обърна гръб на Турция в момент, когато под влияние на преговорите за присъединяване, действащи като двигател за реформи, страната бе започнала да се превръща в истинска демокрация. Сега, повлиян от германския канцлер Ангела Меркел, ЕС отново обръща внимание на Турция, точно когато страната, под все по-едноличното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган, е застрашена да заприлича на Сирия.
След срещи с Ердоган и турския премиер Ахмед Давутоглу Меркел даде благословията си за пакет от стимули в замяна на усилия от страна на Турция да спре наплива от бежанци към Европа. Евросъюзът ще поднови блокираните преговори за членство, ще ускори отменянето на визите (което направи за молдовците, но не и за турците), и ще отпусне на Анкара 3 милиарда евро, за да помогне на Турция (вече подслонила 2 милиона сирийски бежанци), да изиграе ролята на преграда за задаващото се преселение, отбелязва вестникът.
Тазгодишният ежегоден доклад на Европейската комисия, който се очакваше да съдържа остра критика към Анкара заради потъпкването на свободата на словото и на събранията, беше отложен.
Не е чудно, че Ердоган, когото напоследък рядко можем да видим усмихнат на публично място, бе сниман грейнал в лъчезарна усмивка в компанията на Меркел. Той може би си мисли, че това може да му донесе някой и друг процентен пункт повече на общите избори на 1 ноември, които насрочи, след като избирателите лишиха управляващата му Партия на справедливостта и развитието (ПСР) от парламентарното й мнозинство през юни. А може би не, тъй като според допитванията избирателите запазват позицията си от юни, а и не са много турците, които продължават да хранят илюзии за членство в ЕС.
Политическата безизходица в Анкара щеше да е съвсем нормална, ако Турция беше нормална държава. А тя не е, при положение, че институциите й се огъват под решимостта на Ердоган да превърне страната от парламентарна демокрация в президентска република и предвид етническо-междурелигиозните противоречия в сирийско-иракски стил, които прехвърлят границата й.
Ердоган иска подкрепата за прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН), постигнала пробив на изборите през юни и застрашаваща амбициите на президента, да бъде ограничена под прага от 10 процента за влизане в парламента. Той се страхува също, че успехът на съюзената с Кюрдската работническа партия (ПКК) сирийска кюрдска съпротива може да отвоюва територии от групировката "Ислямска държава" в Северна Сирия и легитимирана от подкрепата на американските въздушни удари, да създаде още една кюрдска административна единица край турската граница редом с автономния район Иракски Кюрдистан. ИД има интерес да влошава нещата, тъй като е по-добре турци и кюрди да се бият помежду си, отколкото да се борят срещу нея, посочва "Файненшъл таймс".
За джихадистите е от помощ прокарваната от Ердоган идеология (смесица от ислямизъм и национализъм с идея за превъзходството на сунитите), която въпреки евтината сделка с ЕС отдалечава Турция от Запада и подхранва междуетнически и междурелигиозни разриви. ЕС трябва внимателно да се вгледа в себе си, както и в Турция, чиито граждани подлежат на съд, както за връзки с "Ислямска държава", така и за критични към президента послания в Туитър, заключава всекидневникът.
