800 хил. лв. са отпуснати за борба с болестта син език и в следващите дни те ще отидат за купуване на препарати за профилактика. Това съобщи председателят на Националната асоциация на животновъдите Бойко Синапов в интервю за Vesti.bg.
Преди седмица в област Смолян се появи огнище на болестта син език. За броени дни огнища бяха регистрирани и в областите Хасково, Кърджали, Бургас и Ямбол. Днес Дарик съобщи, че вече има съмнения за животни, болни от син език и в Северна България. Болестта не е опасна за хората, но води до измиране на животните. Според някои експерти при огнище на син език смъртността сред животните може да достигне 70%.
Парите са осигурени от бюджета на земеделското министерство по сметката на Агенцията по храните, които имат ангажимент да започнат спешно профилактика по всички села.
Какво се прави за противодействието на болестта и какви са исканията на животновъдите към следващия земеделски министър, четете в интервюто на Севделина Николова:
- Какво е положението с болестта син език у нас и какви мерки се взимат?
- Положението е много трагично, забранено е движението на животни, не можем да ги придвижим даже до кланиците, не можем да ги продаваме на пазарите за живи животни. Ето и преди малко ми се обадиха от Симеоновград за нов случай на син език в едно стопанство. Но в момента съм в София, в Министерството на земеделието, и радващото е, че преди ден се осигуриха средства, които трябваха на Агенцията по храните, за да се напръскат стопанствата.
- За колко пари става дума и кой ще борави с тях?
- Искането беше от Агенцията по храните за 800 хил. лв., с които да се пръскат стопанствата и животните, за да спрем първоначално разпространението на болестта и после да продължим с мерките. Парите са осигурени от бюджета на земеделското министерство по сметката на Агенцията по храните. Те имат ангажимент да започнат спешно профилактика по всички села.
- Вашата асоциация ще участва ли в този процес и кога ще започне той?
- Ние също ще наблюдаваме процеса, но той ще се осъществява от Агенцията по храните. Надявам се скоро положението да бъде овладяно, защото положението в целия сектор животновъдство е много лошо. Забавяйки се във времето, търпим големи загуби.
- Защо се стигна до тук?
- Стигна се, защото целият сектор животновъдство гледа на проблема с известно пренебрежение - виновни са всички. Но по-важното е да се предприеме нещо - да гледаме напред, а не назад. Ние от бранша много пъти сме предупреждавали, че профилактиката и лекуването на животните в страната е под всякаква критика. Имаме и предупреждение от Европейската комисия, че има опасност болестта да навлезе, тъй като сме последна граница на ЕС с Турция, където, както знаете, има много огнища на различни болести - шап, шарка, син език.
- От кога е това предупреждение?
- Мисля, че тази година има две предупреждения от Европейската комисия.
- Колко време след заразяването със син език съответното животното умира и има ли опасност месо от такова животно да отиде на пазара?
- Това ще кажат ветеринарите, но по мои наблюдения около 2-3 дни след заразяването, ако не се вземат мерки, животното умира. Но няма как месо от заразено животно да отиде за консумация.
- В момента един министър се сменя с друг. Как бихте коментирали действията на министър Греков?
- Специално за сектора животновъдство Греков положи доста усилия като човек, не като министър. Но аз много пъти съм коментирал, че когато един министър не бъде оставен да разсъждава сам, да работи със собствената си глава, а бъде политически притискан, няма как да се получат нещата. Имаше желание, ние от животновъдният бранш го разбрахме, но когато един служител не работи по собствена начертана права, не става. В България нещата се контролират много силно политически и затова не се получават.
- А какви са исканията ви към следващия земеделски министър?
- Ние и днес работим в Министерството по доклада за следващия програмен период - 2015-2020 г., а той ще има честта да го занесе в Брюксел. Така че основната задача на служебния министър е да защити интересите на целия земеделски сектор. Ако успеем да го направим, земеделието ни ще има перспектива през следващия програмен период.
- Ще ви помоля да направите сравнение между развитието на отделните сектори в земеделието ни през последните години.
- Зърнопроизводството тръгна добре в последно време, виждате, че резултатите са добри. Секторите, които изостанаха обаче, са зеленчукопроизводството, овощарството, животновъдството. Пропуснахме много неща. България има единствения шанс през земеделието да влязат пари, за да може икономически държавата да си стъпи на краката, това ни е единствения шанс.
- В тази връзка доволни ли сте от получените до сега евросредства?
- Вижте, средствата, които се предвиждат за земеделския сектор като цяло от ЕС, са достатъчни. Лошото при нас е самата държава, по-скоро самият инструмент на усвояване на тези средства. Не можем да усвоим всичко, което се предвижда, защото тежката и неработеща администрацията в момента ни кара да губим немалко средства. Ние не искаме да тежим на държавния бюджет, защото достатъчно хора тежат на него, а ние сме работещи хора. Искaме да се изчистят правилата на работа и да имаме достъп до евросредствата.
- Животновъдите доволни ли са от цените на земеделските продукти това лято?
- В момента сме в един период, в който зареждаме фуражи, и техните цени не са скъпи тази година. Годината е добра - има паша, достатъчно валежи, така че специално животновъдите няма как да се оплачем. По цял свят сме известни с вкусовите качества на продуктите ни - месото, млякото и млечните продукти - те се изнасят за цяла Европа. Но нашият беден потребител не смее да заложи на качеството и първо гледа цените.
