Проф. Андрей Пантев е историк, специалист по балканска история. Бил е депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. Автор е на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски, на около 40 книги, съставител и редактор е на исторически сборници и енциклопедии.
Проф. Пантев, има ли политически мъже в България, които могат да предприемат радикални действия и да извадят България от "бобслея" , в който е изпаднала в плъзгането си надолу? Защото имам чувството, че там, където мечтаят някои да бъдем, бихме се оказали май на друго, не толкова приятно място...
Какво значи политически мъж?
Човек, който има опита, познанието, експертизата и характера да вземе по-нетрадиционно решение.
Последното е единственото. Да си амбициозен, да си напорист, да си кариерист още не те прави мъж. Мъж е този, който приема поражение. Един от тези мастити политически мъже да сте чували да казва: Аз сгреших, аз се заблудих. Какво значи решителност? Политическите мъже работят със среда, трябва да имаш рецепция на това, което говориш. Политическият мъж може да е злодей. Това също е характер. Ние нямаме дори един злодей – преходът не излъчи един злодей, който да каже “аз ви мразя, гледайте си работата”. Да не говорим за великани, рицари и благородници. Защото шушумищината, няма какво да крием, е много характерна черта на българската политическа култура.
Тогава можем ли да си помислим, че в рамките на нашия живот ще живеем в една по-цивилизована държава?
Във вашия, може би да, в моя – няма да стане. Аз това няма да го доживея... Има едно оскотяване, едно отвратително ненавистно отношение между всички нас, които нямаме нищо общо с политиката. Първо, да ви кажа, далеч не т.нар. политици са виновни само за сегашното ни състояние. Второ, като вървите по улицата виждате озлобени, агресивни, измъчени лица, някои изкъпани, други не. Едно е ясно - това са хора, които смятат другия за виновен за тяхната участ. За един мигач те гледа изкривено от злоба лице, как си подвикваме, е, има и случаи, когато ти дават път, но тези са били с чужбина... Поразява тази битова омраза.
Кое я породи, винаги ли сме били такива?
Никога не сме били благородници. След Първата световна война тук има отвратителни убийства. Някой казва ли за това? Има книга от един хърватски журналист, преведена през 1992 г. на български, заглавието е "Кървава България". Защо не казват, няма значение кой, че не са се стреляли на бойното поле, а зад ъгъла? След 1919 г., когато България е унизена, оскърбена, инвалидизирана като територия ненавистта се вгражда в кръчмарско-кафанско-битовия климат и изведнъж, вместо да отидеш да освобождаваш братята македонци от сърбите или от гърците ти застрелваш комшията , директора, любовника на жена ти и прочие. Така че, когато говорим за атентати , вкл. за атентата на храма Света Неделя излиза, да, отблъскваща история. Ама преди това сме били толкова прекрасна страна и изведнъж ...взрив и става още по-прекрасна. Извинявайте, но ние имаме една ужасна черта.
Завистта ли?
Не, винаги търсим виновните на друго място, а не себе си. Ето сега имаше тържествено погребение на Нелсън Мандела – той е обединител, не е Цар Борис. Защото обединението не става само с територии. Той, Мандела, казва – променете хората, а не само институциите. Нито един от нас не каза: аз трябва да се променя, а не Конституцията.
Как просветените българи да се избавят от угризението, че са губещите, че живеят все още в страната си? Какво да направим за себе си като общност, ако изобщо сме общност?
Аз нямам угризение, че съм българин. Аз съм обичал, бил съм обичан, реализиран човек съм. И ми е унизително като чета разни блогъри - каква ненавист лъха от тях, дано да са платени, защото ако не са платени би било ужасно. Имаме някои недостатъци, които пак не са колективни, но преобладават. Вярвам, че един прекрасен ден ще се намери едно ядро , малко.... През 17 век е било срамно да си българин, а какво казва Паисий – о, неразумни юроде. Юроде значи малоумник. И не казва: мъдрецо, наследнико на Търновската книжовна школа или на Златния век на Симеон или на Борис I.
Надявам се, че един прекрасен ден, въпреки цялата демографска заплаха, която ни чака, да се намерят такива хора, които няма да казват – турците са ни виновни, сърбите са ни виновни, власите, гърците или Орешарски. Много приказваме, но всеки приказва за другия , вместо да каже - аз съм виновен също. Примерно, аз се укорявам ,че гласувах против продажбата на българските земи, но гласувах за ЕС - това не върви. Когато кажеш – А, трябва да кажеш и Б.
Гласувах против НАТО, защото смятам, че НАТО няма причини за съществуване. Гласувах против войната в Ирак, защото български войник няма място да се бие на земя вън от Балканите. Английският журналист Дейвид Фрост питал майка Тереза кой е причинил глада в света и тя казала: Аз. И аз се чувствам неловко да казвам какво не трябва да се прави, но никой не казва какво трябва да се прави. В това отношение нашата безсмъртна безпомощност започва още от 1919 г. – не че не е имало мерзост, лоши нрави, партийни страсти, убийства, бедност преди това. Но е имало една идея – тръгнали сме напред – Чаталджа, Одрин и не само.
Аз ненавиждам това военолюбие, което има в българската историография. В крайна сметка през Третото българско царство България воюва 7 г., не 70 г. Няма красива война. Тя е отвратителна дори и когато е справедлива. Християнството не върви с омраза, то е любов към ближния. Тази история за Блудния син е много важна – не харесва бащата предания син, а заблудения. Това е величието на християнството.
Ще имаме ли съпротивителни сили да се справим с този модел на управляем хаос, към който тикат България?
Ще имаме, ако престанем да имитираме другите. Това не сме ние. Защо се харесват турските сериали? Защото те не приличат на американските. А нашите приличат. Това не значи отрицание – нито на Америка, нито на Европа, нито на света, но тогава, когато вечно имитираме другите хора...Та ние имаме собствени сокове, когато започва нашето Възраждане, Будителите – те не се прехласват пред Аристотел, а пред Презвитер Козма или Черноризец Храбър. Ние си имаме собствени авторитети и образци, не че са били кой знае какви световни мислители, не съм толкова маниакално-професионално патриотар да говоря така. Но, когато все пак се облегнем на себе си, ще е за добро, а не като разни артисти, които се правят на маймуни, за да приличат на другите. Когато приличаш на другите нищо няма да излезе от теб.
Това важи и за политиците?
Най-вече.
