И стинска червена калинка на черни точки е съавтор в проекта „Марсиански хроники“. Авторът Илиян Савков показва едно от платната, изложени в столичната галерия „Арт 36“, и с широка усмивка обяснява: „Ето, калинката мина от тук като фина четка и остави диря. След нея не съм променял нищо“...
Той не е от художниците, които мълчат. И слава Богу. Защото талантливите са много, но малцина успяват да ни заразят с таланта си чрез личността си. При него всяка дума поражда безброй връзки и аналогии, и винаги има какво още да се каже, така че на събеседника - и в разговора, и в "поглъщането" на платната му, да му стане по-комфортно и да търси онзи сляп път към любовта към цветовете и нюансите в изобразителното изкуство.
Третиран, работен, заливан, стърган, драскан
С този порой от думи Савков описва една от работите си, но в хода на разговора разбираш, че подобна маса от епитети може да бъде отнесена и за самия художник. Той има биография, звучаща като филм с трудно начало и хепиенд, и автоирония във всяко изречение.
„Голяма част от тези фазери са правени абсолютно безконтролно и авантюристично, разказва Илиян Савков. Изливам един буркан с боя върху платното и изведнъж дойде Егон Шиле. На друго платно, пак така – мажейки с една баданарка и тубата с акрил – изведнъж ме погледна Диего Веласкес от автопортрета му на „Менините“.
И в мига, в който застиваш в необяснима усмивка, идва продължението на истината: „През цялото време е игра на откъсване и повторна концентрация,
процесът е много дълъг и много бавен
с много пластове“.
С Илиан Савков разговаряме за цялата гама от жанрове, в които се е потопил, за наградите, оцеляването, признанието ....
Даниел Димитров: Председател сте на фондацията "Права на карикатуристите в България", създадена през 2003 г. като български клон на Mеждународната мрежа "Права на карикатуристите" (CRNI, Cartoonistsrights.org). Тази организация помага и спасява карикатуристите от атаките, заплахите и терора срещу тях. Има ли работа тази фондация у нас? С какво се занимава?
Илиян Савков: България е в много перфиден мирен статус, защото физически посегателства върху български карикатуристи няма. Медийната среда е така формирана и така организирана, че нашите карикатуристи имат относително, в рамките на редакционната политика, право на критика на институциите и на политическия елит.
Даниел Димитров: Това има ли връзка със свободата на словото?
Илиян Савков: Има директна връзка, като тънкият момент тук е, че
българските медии са в един корпоративен етап
в който е и цялата държава. Затова работа за CRNI за намеса и влияние тук така и не се намери.
Даниел Димитров: Занимавате се с живопис, карикатура, рисунки, колажи. Не е ли твърде много за един не толкова възрастен художник?
Илиян Савков: Много сложна беше треакторията, която трябваше да опиша, за да си запазя арт заниманията, но това аз сам си го направих. В средата на 80-те години, на ръба на самоубийството, направих едни конформистки решения, които много ми усложниха живота. Но пък съм доволен, че се съхраних в този нетунингован вид.
Даниел Димитров: Кандидатствате десет пъти в Художествената академия - от 1980 до 1989 г. През 1987 г. сте първи по бал на приемните изпити за специалност "Живопис" сред над 200 кандидати за седем места. Имате 2 пълни шестици по специалността, но не сте в списъка на новоприетите студенти. И до днес ли нямате обяснение на този абсурд?
Илиян Савков: Тази тема е табу за мен, затова няма да навлизам във фактологията.
Има други хора, които знаят отговорите
Даниел Димитров: Да уточним - не е въпрос на случайност или техническа грешка в системата на образованието?
Илиян Савков: Отговорът го знам на половина от една непредизвикана среща с проф. Иван Кирков, светла му памет. След края на тези злощастни изпити той ме издири и каза, че след последния кръг на приемните изпити съм имал, освен една шестица, обявена на втория тур, още една втора шестица на третия последен тур. След излизането на комисията тази шестица обаче е изчезнала и на сутринта е липсвала от списъка с обявените резултати. „Аз съм бесен, но повече от това не мога да направя“, каза проф. Кирков.
Тогава беше ключова и много тежка ситуация за мен, след която реших да заложа на себе си, а не на статуквото и на академията. Сега разбирам, че правилно съм постъпил.
Даниел Димитров: В началото на 90-те години сте без работа, без пари и без достъп до галерии и изложбени зали. Как се оцелява в такива моменти?
Илиян Савков: Сега ме обзема едно безпокойство като си спомня тези времена.
Беше много страшно. Бях в пълен цайтнот
безизходица. Чудех се какво да правя. Намерих разни обяви за международни конкурси по карикатура и с една перодръжка рисувах по едни листчета А4. Почнах да пращам залпово мои работи, а те пък почнаха да ме награждават.
Най-странното е, че тогава живеех с пари от Япония. А когато получих първата от петте награди - 100 000 йени, ми се подкосиха краката. Помислих, че съм станал богат, а те се оказаха към 800 долара. С тях обаче живях цялата 1991 г.
Не исках да се отказвам, въпреки мизерията и безизходицата. Започнах да пращам карикатури на международни конкурси. Те пък почнаха да ме награждават и да ми пращат парични награди от Япония, Тайван, Южна Корея, Турция, Хърватия, Италия... Дойде ми кураж и пак посегнах към платната и живописта...
В един момент обаче малко се изтощих от тия конкурси, защото всеки път трябва да изцедиш и последната капка, защото на клона е пълно с кандидати за награди и за монетарни фондове. След 15 години усетих, че съм уморен и
пак върнах живописната плоча
Даниел Димитров: След такова огромно признание, от толкова точки по света, днес по-спокойно ли живеете?
Илиян Савков: Уви – не. Защото самата работа е тежко предизвикателство за мен. Така и не се научих по-лесно, по-бързо и а ла прима да си завършвам нещата. Това е едното натоварване, а другото е участието в медийната среда с карикатури. Аз буквално се разкъсвам между чисто художествения, интровертен начин на мислене и изживяване, който ми е по-близък, и тази публична версия, която медиите много сурово налагат. И така – единият крак тук, другият крак – там...
Даниел Димитров: Затова ли се появи темата Марс? Натам ли е изхода?
Илиян Савков: Да. Това е моето бягство.
Даниел Димитров: Ами ако там няма живот, какво правим?...
Илиян Савков: Ами аз първо
взимам всички трудни и съсипващи решения
и след това – когато се окаже, че сам съм се докарал дотук, не знам какво да правя...
Даниел Димитров: А как се емигрира от живописта?
Илиян Савков: Много трудно. Тя е като стара любов – винаги остава една тръпка, която малко ти трябва, за да извикаш отново. Буквално през цялото време това беше един слалом между какво ли не: каквито материали имам – с тях работя. Като нямам пари за платна – работя на фазери, като няма маслени бои – с гесус, с каквото ми падне, дращя с едни отвертки, правя колажи, важното е да не се спира.
Даниел Димитров: Какво означава за един български художник една българска награда? Има ли тежест в България?
Илиян Савков: Тя има медийното покритие на момента и едно удовлетворение, което, така или иначе, запълва някаква празнота и някакво очакване. Но всичко е до тук! Всяко чудо е за три седмици и точка по въпроса. А това е непростимо, защото
тук работата, постижението и личното ниво не означават нищо
Даниел Димитров: Казвате, че в абстрактна живопис сте намерил това, което винаги сте търсел. А какво сте търсел?
Илиян Савков: Някаква безметежна пластична свобода; пълната свобода, в която импровизацията и усета, и сетивата водят. Макрорамката я няма.
Даниел Димитров: А кой друг помага в тази работа, освен калинките?
Илиян Савков: Няколко човека са ми помагали много мощно. Те ме извадиха от мъртвото вълнение на моя живот. Това са проф. Иван Кирков, колекционерът Димитър Инджов от Пловдив, карикатуристът Чавдар Николов – мой колега и приятел, и поетът Иван Матанов.
Даниел Димитров: Приятелите какво значение имат за това да се чувствате добре като художник, не като човек?
Илиян Савков: Като художник човек винаги е сам в работата си, в авантюрата си. Там няма приятели.
Илиян Савков е роден на 11 март 1961 в Кричим. Преа 1980 г. завършва англйската гимназия в Пловдив. Негови творби имат колекционери във Великобритания, САЩ, Япония, Русия, Сърбия, Македония, Хърватия, Румъния, Италия, Турция и България. Първата награда, която печели, е в най-големия конкурс за карикатура в света – на японския всекидневник “Йомиури шимбун”. През 1991 г. в писмото, с което организаторите го уведомяват, че получава гран при, се споменава, че претендентите са над 13 хиляди, от 51 страни. След това Савков още четири пъти получава награди от Япония. През 2014 г. в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка”6 е открита 39-ата национална изложба „Карикатура”. Савков в обявен за лауреат на Голямата награда на СБХ (сатирична пластика от Исшхан Нигохосян).
Автор: Даниел Димитров
