Защо у нас няма да има лидери

Н апоследък дори за Стоичков не помнят, минаха години. Преди и около милениума фразата „Стойков, Стойков" поне носеше усмивка на лицата ни, когато сме в чужбина - не че знаят къде се намира България, но поне са чували за българин.

Напоследък, когато се озовеш в чужбина, се сблъскваш със странен неутралитет - малцина помнят за „Стойков, Стойков", още по-малко за бившия соцлагер, покушението срещу папата и т.н. След ерата на Камата дойде ерата на нищото.

Приемете също така, че на чуждите медии не е интересна темата „България". Приемете също (сега очаквам негативни коментари), че единственият път, когато пак ще пишат за България, ще е за Христо Явашев. Да е жив и здрав човекът, но когато и той си отиде, авторитетните издания ще посветят дълги материали за него, а след седмица за милата ни родина пак няма да пише нищо, пак няма да остане нищо.

Да не би това да е географска предопределеност? Онзи глупав кръстопът, за който ни учеха в часовете по география? Съдба не е, защото съдбата е любимото извинение на мързеливите. Съветска орисия? Ще кажете, че е глупаво по русофобски.

Произволно избран ден от седмицата, примерно този понеделник, и пет минути гледане на CNN подсказват, че версията „съветска орисия" звучи разумно. Първа новина - Нелсън Мандела, усмихнати и умни хора отдават почит. Втора новина - една година японски премиер Шиндзо Абе, страната в подем. Трета новина - боксьор ще става лидер, облаците над Украйна се сгъстяват.

Съветска орисия, казвам ви! Все така става!

Дори и справедливите протести в Украйна да успеят, ще дойде някой като Кличко. Това не е сериозно. Господин Кличко е един от любимите лидери на опозиционна Украйна, който се опитва да „яхне" протестите, както му се вика тук. Нищо че Виталий едва говори украински, той е готов да управлява Украйна. На него му липсва всичко, освен блестящ удар. Няма излъчване, липсва аура, никакви ораторски качества, капка воля за опрощение (като Мандела); нулев икономически ум и визионерски качества (като Абе); нито дори студен магнетизъм и цяла торба с тактически ходове (като Путин). Но Кличко печели сърцата на украинците и те не осъзнават, че влизат в пореден сценарий така, както ние не осъзнаваме - ето ти Жорж Ганчев, ето ти пирамиди и фараони, ето ти малко Илияна Раева, после две-три щипки царски особи, силни генерали и гласовити агитатори.

Анализаторите твърдят, че номерът работи. Пак и пак.

Изправени пред барикади и минусови температури, липса на перспектива и канонада от корумпирани лидери, премръзналите хора се обръщат към по-лесното - лидер, на когото могат да се доверят; ако може да бъде национален герой, още по-добре. Да влезе Кличко. След 50 години пак ще дойде Кличко, този път Кличко 2, и така до безкрай. Докато Япония ще има нов Шиндзо Абе, Южна Африка - нов Мандела (дано), Америка - доставки по въздуха с безпилотни самолети и нови технологични революции. Бившите съветски сателити ще имат национални герои, уф.

Помните ли безграничната защита на Станка Златева по телевизията преди месец? По същото време в Америка защитаваха въпросните безпилотни самолети на Amazon, които ще доставят пакети до 2-3 килограма. Доставките ще се правят до 30 минути. В Америка търсят иновации, които да дърпат страната напред, и отдавна са разбрали, че днешният свят е свят на многообразие, различни цветове на кожата и безброй умни и глупави идеи, които водят до гениални открития. В България развяваме опърпан трибагреник и защитаваме шампионка в женската борба, която единствена била повод за национална гордост. Баста.

Виталий Кличко би се реализирал и в българската политика. Ще говорят това, което говорят по улиците на Киев и днес (според местната преса) - той е обикновен човек, произходът на богатството му е ясен, нищо че няма опит в политиката. Хората го харесват, защото е един от тях (в Южна Африка ми направи впечатление, че харесват Мандела, защото е по-умен от тях, какви глупаци са тия африканци).

Историята на Кличко е позната, защото един след друг никнат познати елементи - партията се казва УДАР, как иначе. Господинът с 41 нокаута е нокаутирал украинската данъчна система и плаща данъците си в Германия, май има и незаконно дете. Той е готов за ринга, но не е готов за политическия ринг, където го чака Путин.

В България този псевдолидерски цикъл се върти с години. Сигурно лидерите тук не се случват, защото родните политици не се сблъскват с огромни кризи, какъвто е случаят с Нелсън Мандела.

Апартейд, СПИН, туберкулоза, малария, въвеждане на функционираща съдебна система, истински демократични институции и конституция... толкова са много и толкова по-всеобхватни, от който и да е СРС скандал, калинка или костинбродска печатница.

Може би големите кризи тренират, кой знае. Но ето една сравнително голяма криза, бежанската, а политическата класа абдикира, вместо да роди нов лидер (какъвто беше случаят с една друга бежанска криза в България, тогава решена гениално от друг лидер, когото днес всички оплюват).

Ако има един урок, който политиците е трябвало да научат от Мандела освен видимите черти на характера му, това е "една цел". Мандела винаги е показвал, че големият политик трябва да има една цел. Голяма цел. И да се бори за нейното постигане.

Оставяме настрана факта, че той сам напусна поста след само един мандат като президент. И че прощаваше и на най-големите си опоненти, което всъщност беше най-голямото наказание за тях. В България няма нито един политик с една голяма цел. Или поне не е казал, че има такава.

Поради тази и ред други причини в родината няма да има политически лидери. И когато след още няколко години никой няма да си спомня за "Стойков, Стойков", вие мислете за обяснения, когато ви попитат от коя държава сте.