С ъгласието на Турция да разреши на САЩ да използват турската територия за въздушни атаки срещу „Ислямска държава“ е една от централните външнополитически теми в днешния англоезичен печат.
Според „Вашингтон пост“ то е
сигнал за голяма промяна в политиката на твърде въздържания досега американски съюзник в НАТО.
Решението на Анкара да позволи американски изтребители да използват военновъздушната база „Инджирлик“ в Южна Турция е елемент от широк план за сътрудничество, замислен още преди 9 месеца. В момента се обсъждат и са в процес на финализиране и други елементи на този план, например разширяване на зоната на американските въздушни удари към западната зона на 900-километровата турско-сирийска граница и използване на турски наземни военни наблюдателни постове за насочването им.
Според „Вашингтон пост“, който цитира високопоставен анонимен източник от американското правителство, решението за „Инджирлик“ е било съгласувано в телефонен разговор между президентите на двете страни – Барак Обама и Реджеп Ердоган.
Използването на базата в Инджирлик, на 100 км от северозападния сектор на сирийската граница, ще позволи на американските пилоти и на въоръжени безпилотни самолети
да действат много по-бързо и по-ефикасно срещу мишени на „Ислямска държава“ в крепостите им в Северна Сирия,
твърдят американски официални представители. Сега самолетите излитат от Ирак, далеч на изток от Сирия, от Йордания и от арабски страни в Залива, които са част от коалицията срещу ИД.
„Вашингтон пост“ цитира турския вестник „Хюриет“, според който американските удари от „Инджирлик“ ще започнат през август.
Досега Турция отказваше по-значително участие във войната срещу ИД поради опасения от политиката към Сирия на правителството на Обама, пише „Вашингтон пост“.
Дали Анкара е успяла да издейства някакви отстъпки от САЩ
във връзка с тези опасения засега не е ясно. Тя нееднократно е заявявала, че иска Вашингтон да се фокусира не само върху борбата срещу ИД, но и върху отстраняването на сирийския президент Башар Асад, в когото вижда свой главен враг в Сирия.
Турция настоява и за създаване на буферна зона за сигурност в района, гарантирана с въздушна защита, което би позволило да бъдат върнати обратно в Сирия поне част от двата милиона бежанци, прехвърлили се на турска територия.
Не е ясно дали обсъжданото в момента американско-турско споразумение ще включва създаване на такава зона за сигурност, но засиленият контрол над цялата граница ще съдейства на усилията да не се позволява на джихадисти да се прехвърлят през нея.
За еволюцията на турската политика допринесоха и
значителните успехи на сирийските кюрди в борбата срещу ИД в Северна Сирия източно от Кобане,
т.е в далечния източен сектор по границата, отбелязва вестникът.
През последните седмици т.нар. Отряди за защита на сирийските кюрди установиха контрол над обширни територии, затвърдявайки кюрдския контрол над земи, които според турските опасения маркират началните очертания на нова кюрдска държава. Това стана с помощта на американски въздушни удари, което изправя Турция пред риска да загуби контрол над процесите по цялата граница.
Установявайки по-тесен контакт с предвожданата от САЩ коалиция, Турция може би се стреми да предотврати нови кюрдски завоевания в източния сектор на границата и да гарантира по-силна подкрепа за сирийските бунтовници в западния сектор, отколкото би било възможно, ако Анкара строи настрана от водещата се битка, подчертава „Вашингтон пост“.
Британският „Гардиън“ също коментира причините, накарали Турция да промени линията си и по-специално да разреши използването от САЩ на ключовата база на ВВС в Инджирлик за въздушни удари срещу ИД – нещо, което тя категорично отказваше доскоро. Вестникът подчертава и
настоятелните усилия на турското правителство за създаване на буферна зона в Сирия край турската граница.
Но досега Анкара не успяваше да убеди западните си съюзници, че такава зона трябва да има и тя да се защитава по въздуха.
Постигнатото вчера споразумение между САЩ и Турция поражда спекулации, че този въпрос отново може да е поставен на масата, пише „Гардиън“.
Критиците на този план твърдят, че такава буферна зона би покривала най-вече сирийски кюрдски територии, подкопавайки по този начин укрепващата кюрдска автономия в Сирия – процес, който дълбоко безпокои Анкара.
Когато кюрдските сили превзеха стратегическия сирийски крайграничен град Тал Абяд от джихадистите,
турски вестници с тревога писаха, че кюрдските милиции стават „по-опасни от ИД“,
отбелязва британският всекидневник.
През последните месеци Турция е много по-загрижена от кюрдската експанзия в Северна Сирия и от това, че кюрдските милиции, в съюз с други сирийски бунтовнически групи, завзеха много територии покрай турската граница, изтласквайки ИД от редица градове, посочва „Гардиън“.
