Ц ената на петрола намаля под символичния праг от 60 долара. Руската икономика рухва, Иран се задъхва. Как се стигна до тук? Френският вестник "Фигаро" предлага четири обяснения.
Цените на два референтни сорта, Брент в Лондон и лекия суров петрол в Ню Йорк, се срина под символичния праг от 60 долара. В сряда сутринта в азиатската търговия лекият суров петрол изгуби още 1,16 долара спрямо предишната вечер, достигайки 54,77 долара. В същото време цената на петрола сорт Брент изгуби 82 цента и падна до 59,19 долара. Това е най-ниското равнище на цените на петрола от 2009 г. насам, когато лекият суров петрол се продаваше за 35 долара за барел, а Брент – за 45 долара.
През 2014 г. спадът на цените на петрола беше главозамайващ и преди всичко бърз – от средата на юни те се сринаха с близо 50%.
Защо цените на петрола не се повишават?
Цените на петрола се сриват по структурни причини. На фона на забавянето на световната икономика, илюстрирано за пореден път във вторник с лошите статистически данни за Китай, пазарът е изправен пред излишък на петрол, подхранван от увеличаването на добива на неконвенционални горива в Северна Америка.
Международната агенция за енергия (МАЕ) ревизира към понижение прогнозата си за световното потребление на черното злато през 2015 г. до 93,3 милиона барела дневно спрямо 93,6 милиона барела дневно, очаквани преди това.
Въпреки свръхизобилието ОПЕК, която контролира 30% от световния добив, избра да не влияе на цените на петрола и запази непроменен добива си от 30 милиона барела дневно. След срещата си в края на ноември картелът запази позицията си да остави пазарните цени да се преуравновесят сами.
"Днес има много несигурност. Пазарите търсят праг на устойчивост и докато не го намерят, цената може да намалее още", подчертава Жан-Франсоа Ламбер, директор на отдел "Финансиране на търговията със суровини" в "Ейч Ес Би Си".
"Спадът на цените ще създаде сериозно изпитание за печалбите на много производители", подчертават експерти от "Комерцбанк". Тогава предлагането може да намалее.
Влияят ли политическите отношения на цените на петрола?
Несъмнено според анализаторите. "В последните три години имахме стабилност на цената на барела от 100 долара в свят, в който икономиката не функционираше толкова бързо. Цените трябваше да намалеят, но те бяха поддържани на това равновесие по политически съображения", обяснява Жан-Франсоа Ламбер.
Днес се споменават множество хипотези от този род.
Първо тази за съюза между Саудитска Арабия и САЩ, за да отслабят Русия, санкционирана за политиката й в Украйна. "Това е логика на икономическо унищожение", казва Дориан Абади, анализатор в XTB France.
Според друга хипотеза Саудитска Арабия играе самотния конник, за да отслаби конкурентните производители на шистов газ, и най-вече, за да покаже, че е голям политически играч в региона си. "Оставяйки цените на петрола да намаляват, тя спъва производители, стремящи се към нормализация, като Иран. Тя напомня на всички, че гласът й има значение", обяснява Жан-Франсоа Ламбер.
"За да се препозиционират в центъра на геополитическата игра, саудитците използват единственото оръжие, с което разполагат – петрола. Престанете да вредите на съседите. Това е икономическа война", допълва специалистът. Саудитска Арабия поема риска да изгуби приходи от няколкостотин милиарда долара, но големите й резерви с валута й позволяват да преодолее шока.
Въпреки безпокойството на борсите в Персийския залив, политиката на Саудитска Арабия е следвана от страните от Арабския полуостров. На конференция в Дубай в неделя министърът на петрола на ОАЕ Сухаил ал Мазури заяви, че ОПЕК може да понесе цена от 40 долара за барел. "ОАЕ засилиха спекулациите" на петролните пазари, коментира Кристофър Дембик, анализатор от "Саксо банк".
Кой страда от тази икономическа война?
Петролната война засяга главно страните, чиито отношения със Саудитска Арабия и САЩ не са много добри. На първо място Русия. Москва е третият най-голям производител на суров петрол след САЩ и Саудитска Арабия и вторият най-голям износител след Рияд.
Миналата година износът на петрол донесе приходи от 174 милиарда долара, изпреварвайки всички останали изнесени енергийни източници. С цена под 60 долара за барел страната на Владимир Путин страда. Още повече, че курсът на рублата намаля наполовина спрямо долара, най-големия спад от финансовата криза през 1998 г.
Правителството вече предвижда рецесия догодина (-0,8%) след ограничен растеж от около 0,6% тази година. Руската Централна банка предупреди, че ако цените на петрола останат на настоящото си ниво, около 60 долара за барел, БВП може да намалее най-малко с 4,5% през 2015 г.
Иран, който вече се задъхва от международните санкции и срива на валутата си, също пострада тежко. Освен това БВП на страната, която печели основната част от чуждестранната си валута от износ на петрол, може да намалее с 5%.
"Жалко е, че страните от региона не си сътрудничат за предотвратяване на срива на цената на петрола и негативните последици от него", възмути се иранското външно министерство при посещение в Техеран на председателя на иракския парламент Салим ал Джабури.
Венецуела, която изгради бюджета си около цена на петрола от 120 долара за барел, също е много засегната и има слухове, че ще стигне до неплатежоспособност.
Според наблюдателите тази петролна война може да увеличи геополитическото напрежение в света и по-конкретно в Близкия Изток.
