Вятърът се обръща за „халифата“ на джихадистите

С ъдбата изглежда започва да се обръща за джихадистите от „Ислямска държава“ (ИД, преди „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, ИДИЛ), които губят терен в Ирак и не завладяват нови територии в Сирия, смятат експерти. Обстрелвани по въздух от международната коалиция и изправени пред все по-добре координирани противници, джихадистите претърпяха серия от поражения в Ирак, където им се наложи да се изтеглят от няколко от завладените през юни зони.

Чуждестранни самолети и дронове бомбардират позициите на джихадистите в Сирия и в Ирак, унищожават оборудване и укрепления, а това смущава командната структура на организацията. През ноември „Ислямска държава“ се изтегли от стратегическия район около град Джурф ас-Сахар, южно от Багдад, и от северния град Байджи, където бе принудена да вдигне обсадата на едноименната петролна рафинерия. На изток джихадистите бяха принудени да изоставят един от най-големите язовири в страната – Удхаим – и два града до границата с Иран. В Сирия не успяват да напреднат в Кобане – сирийски кюрдски град на границата с Турция, където загубиха много бойци, откакто влязоха в града на 6 октомври.

Добра тактика

„Ударите на коалицията започват да дават резултати на няколко фронта“, заяви Айхам Камел от консултантската група за анализи на риска „Евразия“. Въпреки че групировката отрича да е отслабена, тази серия от поражения или неуспешни атаки подсказва, че военният ореол на „Ислямска държава“ вехне. Джихадистите не могат вече да се възползват от напреженията между Багдад и автономния район Кюрдистан, които им позволиха да превземат през юни оспорвани от години зони между федералното правителство и Ербил. Двете страни в крайна сметка загърбиха различията си и вече координират по-успешно военните си действия. Така градовете Саадия и Джалауа, намиращи се на спорни територии, бяха завоювани обратно миналата седмица – потвърждение, че източните граници на самозвания „халифат“ започват да се разпадат.

„В тези зони имаме (кюрдски милиции) пешмерга, които натискат от север и иракска армия, която настъпва от юг, което е добра тактика“, отбелязва западен дипломат. „Смятам, че е решено първо да се освободи източната част от страната, а след това да се тръгне на запад“, допълни той.

Но според Джон Дрейк – анализатор в „АКЕ груп“ – неотдавнашните победи срещу „Ислямска държава“ са били удържани на лесни терени. Да бъдат победени джихадистите, след като са се изтеглили от тези зони и са се прегрупирали във втория по големина иракски град Мосул и в провинция Анбар, няма да бъде толкова лесно. Коалицията досега избягваше да се прицелва в градските центрове, контролирани от „Ислямска държава“ като Мосул, Тикрит и Фалуджа, тъй като се страхува, че ще причини цивилни жертви.

На сирийска територия битката за Кобане е от слабо стратегическо значение. Но шумното ѝ медийно отразяване направи изхода от нея решаващ и задължи „Ислямска държава“ да инвестира в нея огромни ресурси, предимно човешки, заради загубата на стотици бойци. „В много отношения „Ислямска държава“ си вкара автогол с (кампанията) в Кобане“, посочи неотдавна американският координатор на полицията Джон Алън.

Джихадистите освен това са под обстрел, най-вече въздушен, от силите на режима в столицата си Ракка и в провинция Хомс.

Насилие и отчаяние

Според някои анализатори ескалацията на ужаса във видеоклиповете на „Ислямска държава“ – един от които, разпространен през ноември, показа масово обезглавяване на забавен каданс – е признак за объркване сред джихадистите. Появи се и необичаен аудиозапис, в който на самия лидер на „Ислямска държава“ и самозван „халиф“ Абу Бакр ал Багдади изглежда му бе трудно да убеди бойците си, че групировката ще победи.

Някои анализатори смятат дори, че скоро „Ислямска държава“ може да изпадне в затруднение в бастиона си Анбар – провинция на запад от Багдад, голяма част от която е под окупацията на групировката. „Федералното правителство, заедно със (сунитските) племена, шиитските милиции и международната помощ по въздух, скоро ще направи Анбар свой приоритет“, подчерта Майкъл Найт от Вашингтонския институт. Тъй като този огромен пустинен район, граничещ със Саудитска Арабия, Йордания и Сирия, е труден за контролиране, джихадистите може да бъдат прогонени от градовете по р. Ефрат.

Но това отвоюване ще отнеме време – поне толкова, че да бъдат изкоренени корупцията и некомпетентността, които разяждат иракската армия. Колкото до превземането на градовете с предимно сунитско население – малцинство, което счита себе си за маргинализирано, това е голямо предизвикателство за доминираното от шиити правителство. „Мисля, че не съществува бързо решение за връщане на сигурността в Анбар“, признава Айхам Камел. Защото „конкретните резултати от съюзите с племената и от въоръжаването на сунитите няма да се видят веднага“.