Шотландия: Рискован икономически гамбит ли е прекъсването на връзките с Лондон

П ри избора си как да гласуват на референдума в четвъртък шотландците ще се питат дали тяхната страна ще стане по-просперираща в случай на независимост, или прекъсването на връзките с Лондон носи прекалени икономически рискове. Както поддръжниците, така и противниците на отделянето на северния британски регион, чиято икономическа сила се равнява на тази на Финландия или Ирландия, от месеци правят всичко възможно, за да ги убедят в своята гледна точка, коментира Патрис Новоти от АФП.  

Според националистите, обединени около шотландския премиер Алекс Салмънд, независима Шотландия ще може да определя сама данъците си, да насочва икономиката си и да управлява петролните приходи, след като се освободи от опеката на Лондон. 

Освен това Шотландия би могла, според националистите, да води политика на преразпределяне на приходите в по-голямо съзвучие със социално ориентираното шотландско мислене, което традиционно е по-ляво от средното за британците. 

Тя ще може да запази и социалната система за здравно осигуряване, която е заплашена от „настъпващата приватизация“ от Лондон. Накратко,

според тях петте милиона шотландци са най-способни да ръководят собствените си работи. 

Но поддръжниците на съюза, подкрепяни от трите основни британски парламентарни партии (консерваторите, либералдемократите и лейбъристите) изтъкват значителните щети, които би понесла шотландската икономика, лишена от подкрепата на Лондон. 

Те изтъкват достойнствата на един митнически, финансов и валутен съюз между Шотландия и южните ѝ съседки, който е продължил над 300 години и ѝ е позволил да изиграе козовете си на световния пазар. Те предупреждават за

неизвестните при едно авантюристично гласуване за независимост,

включително за 270-те хиляди шотландски работни места, свързани пряко с икономиката в останалата част на Обединеното кралство. 

Поддръжници и противници на отделянето от Великобритания са съгласни поне за едно: в случай на победа на националистите на референдума на 18 септември ще започне голям пазарлък между Лондон и Единбург, за да се договорят условията по раздялата. 

Официалното обявяване на независимостта е предвидено едва за 24 март 2016 г. „Това ще даде на политиците и юристите 18 месеца, за да изработят план за разделяне на активите и пасивите“, обобщава Джеймс Найтли от изследователската група Ай Ен Джи. 

Според този икономист основните теми за преговори ще засягат

използването на лирата стерлинга, разделението на държавния дълг и на петролните находища. 

Въпросът за валутата, макар и технически, беше в центъра на дебатите, и дори стана от основно значение в телевизионните сблъсъци между Салмънд и говорителя на противниците на независимостта, бившия британски министър на финансите Алистър Дарлинг. 

Националистите биха искали в случай на обявяване на независимостта да сключат валутен съюз с Лондон под егидата на „Банк ъф Ингланд“ като залог за запазване на приемствеността, която е важна за бизнеса. Поддръжниците на съюза обаче са против, а без тяхното съгласие новите шотландски власти ще се окажат лишени от подкрепата на „Банк ъф Ингланд“ като последен вариант за кредитиране. 

В този случай те ще бъдат принудени да намерят най-малко 20 млрд. лири (25 млрд. евро), за да създадат резервни фондове, е изчислил управителят на „Банк ъф Ингланд“. 

Салмънд от своя страна предупреди, че Шотландия няма да изплати на Лондон своята част от британския държавен дълг, ако ѝ се откаже валутен съюз. 

Включвайки се в дебатите, носителят на Нобелова награда по икономика Пол Кругман предупреди шотландските националисти, че

независимостта, комбинирана със запазването на лирата, на което те се надяват, ще открие пътя към катастрофа. 

„Вие мислите, че Шотландия може да стане една нова Канада, но има най-малко същата вероятност да стане нова Испания, но без слънцето“, заяви той. 

Само че Шотландия ще получи без никакво съмнение по-голямата част от британските петролни приходи, тъй като находищата в Северно море са предимно на нейна територия. 

Някои националисти мечтаят да видят как техният регион става една нова Норвегия, демокрация с хазна, пълна благодарение на „черното злато“. 

От своя страна поддръжниците на съюза предупреждават, че е рисковано да се базира бюджетът на една страна на толкова непостоянен ресурс. 

Докато двата лагера са рамо до рамо в социологическите

проучвания, лондонското Сити беше обхванато от безпокойство пред несигурността,

до която ще се стигне, ако шотландците изберат независимостта. 

Големите банки „Лойдс“ и „Кралската банка на Шотландия“ заплашиха да преместят центровете си от Шотландия в Англия, в случай че бъде обявена независимост. 

Ако изглежда, че кампанията за запазване на съюза печели обществена подкрепа през последните дни, „това е без съмнение по-скоро в резултат на тези финансови новини“, отколкото на политическата кампания, смята Марк Дифли, директор на института за проучване на общественото мнение „Ипсос мори“.