Б лагодарение на високите цени на петрола в периода 2000-2013 г. на руските власти се удаде да повишат социалните разходи и да намалят броя на бедните почти три пъти.
Само че сегашната криза напомни, че социалното неравенство е останало на същото равнище, успехите в борбата с бедността почти не се отнасят до децата, а се запазва и руският феномен на бедност сред работещите.
Според данните за периода януари-септември 2015 г. броят на бедните в Русия се е увеличил с 2,3 млн. души и е достигнал 20,3 млн. души, т.е. 14,1% от населението.
Аналитичен център към руското правителство подготви доклад с името „Човешко развитие в условията на икономически спад“, в което отделна глава е посветена на проблемите на бедните.
За много хора бедността е, на първо място, относително понятие. „Един плаче, че не му стигат парите за алуминиева лъжица, друг – за златна“, казва народът.
Например в САЩ за бедно се смята семейство с две непълнолетни деца, чиито работещи родители получават по-малко от 24 000 долара годишно. В някоя си африканска страна такова семейство ще бъде смятано за доста заможно.
Естествено при сравнение трябва да бъде отчитано равнището на цените и други фактори, но разликата между бедните в развитите и развиващите се държави е очевидна.
Освен относителна, съществува също субективна и абсолютна разлика. При първия случай човек сам оценява, дали той е или не е от категорията на бедните. При втория става дума за някакъв праг при доходите, който разделя бедните от всички останали.
Използването на определен праг, под който „започва“ бедността явно не е достатъчно, но е популярен показател при проучване на проблема. Даже в СССР, където официално понятия като бедност не съществуваха, се правеха избирателни изследвания на доходите на населението.
През 1965 г. в СССР жизненият минимум е бил неофициално определен на ниво от 40 рубли. Въз основа на този показател била пресмятана минималната работна заплата – 60 рубли. При пресмятането ръководно било предположението, че семейство с двама работещи и един без доходи би трябвало да заработва колкото три жизнени минимума. За сравнение в средата на 60-те години на миналия век средната заплата достига 90 рубли.
Според икономисти процентът на бедните в СССР съставлявал 25-30% от населението.
Съществуват различни теории за това как са свързани икономическата криза и политическите сътресения в началото на 90-те години. Масовото мнение, че спадът на икономиката започва след падането на комунизма не е вряно. Всъщност е обратното, икономическите проблеми са основна причина за политическите промени.
Последствията от икономическите сътресения се оказаха катастрофални. населението изгуби спестяванията си, а доходите намаляха средно 2,5 пъти. Под прага на бедността, приет по-рано, се оказаха 70-80% от руснаците.
През 2001 г. като средно жизненият минимум в Русия е определян на 1 500 рубли месечно на човек. Това са 50 долара по тогавашния курс, т.е. по 1,7 долара на ден. За сравнение по това време като общоприета в света граница на крайна бедност е смятана 1 долар дневно на човек (днес е 1,25 долара).
Високите цени на петрола позволиха на руските власти съществено да увеличат приходите в обществото. Делът на тези, на които не им стигат парите за храна, през 2004 г. пада до 4,4% и до 1,1% през 2014 г. През 2013 г. се стига до пълно изкореняване на крайната бедност (доходи под 1,25 долара дневно или под 2,5 долара при отчитане на покупателната способност на парите).
Днес жизненият минимум в Русия е 9 600 рубли (172 долара по обменния курс от юни 2015 г., когато бе приет въпросният минимум)
През 2012 г. делът на бедните граждани пада до 10,7%, след което отново започва да расте.
Реалните заплати през май 2015 г. обаче са еквиваленти на 86% от сумите на заплатите през същия месец година по-рано. Такъв спад не е наблюдаван от 1998 г. насам.
По данни от първото четиримесечие на 2015 г. делът на бедните руснаци в сравнение със същия период година по-рано е нараснал с 3,1 млн. души до 22,9 милиона или 15,9% от населението.
Този феномен може да бъде обяснен с това, че в Русия през годините на икономически растеж така и не беше осъществена истинска модернизация на икономика.
Впрочем съхраняването на социалната структура не е само руски проблем, казва един от авторите на доклада проф. Леонид Григориев.
Според него, „при положение, че повече от половината от населението сега стои на най-ниските или средни стъпала на социалната стълбица, хората не драматизират ситуацията. Или, по-точно, свикнаха с нея.“
Междувременно министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев обяви, че драматичното движение на цените на петрола създава сериозен риск за изпълнението на бюджета. Петролът заедно с природния газ носят над половината от бюджетните приходи на страната.
За да успеят да „вържат” бюджета за тази година Медведев и руският президент Владимир Путин обявиха промени в данъчната система.
