А ко има нещо сигурно, според международните анализатори, това е изборният резултат - ГЕРБ ще бъде първа политическа сила с голяма преднина пред БСП. Съставянето на правителство обаче ще бъде истинско предизвикателство, тъй като партията на бившия премиер Бойко Борисов няма да има пълно мнозинство във фрагментирания парламент.
Според американския мозъчен тръст IHS, този процес ще бъде дълъг и труден и каквато и коалиция да бъде съставена, ще има голям риск следващият кабинет, по подобие на предните два, да не изпълни целия си мандат.
„Въпреки песимизма на българите в последните месеци, старите политически партии ще продължат да управляват“, пишат в анализ от PRISM Group, консултантска агенция, специализирана по проблемите на Централна и Източна Европа. И все пак, от това колко от по-малките и нови партии ще преминат четири процентовата бариера ще зависи съдбата на следващото българско правителство, пишат от PRISM Group.
Политическа нестабилност, която вреди и на бизнеса
Според Отила Данд, вицепрезидент на мозъчния тръст Teneo Intelligence, най-вероятният сценарий е дясна коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок. Друг вариант, макар и по-малко вероятен, е голяма коалиция между социалистите и партията на Бойко Борисов.
„Големият риск обаче е, ако нито ГЕРБ, нито БСП успеят да създадат стабилна коалиция – тогава България я очаква още едно технократско правителство и нови избори след 12 до 18 месеца“, каза Данд в интервю за Дойче Веле.
Какъвто и сценарий да се осъществи обаче, новото правителство ще бъде изправено пред редица проблеми от първия си работен ден. Пет години след края на световната икономическа криза, българската икономика все още е далеч от предкризисния си ръст, а политическата нестабилност от последните 18 месеца допълнително спира възстановяването на бизнес средата, пишат от Economist Intelligence Unit (EIU), анализаторското звено на "The Economist". В актуалния анализ за обстановката в страната, EIU предупреждава своите клиенти, че несигурността най-вероятно ще продължи и след създаването на новото правителство.
В средата на септемри, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) намали прогнозата си за икономическия ръст на България през тази година до 1,5% в сравнение с 1,9% в прогнозата от май. За 2015 г. банката предвижда ръст от 2%. Според ЕБВР, отрицателното въздействие върху икономиката има както политическата несигурност, така и проблемите в банковия сектор.
КТБ и други предизвикателства
Именно кризата с КТБ е най-неотложният проблем пред новата власт според Отила Данд, тъй като всяко решение за бъдещето на четвъртата по големина банка в България ще включва финансовото участие на държавата. Нещо повече – поради липсата на решение за КТБ вече повече от три месеца, „възстановяването на доверието в цялата банкова система ще бъде основна грижа за новия кабинет в краткосрочен план,“ каза Данд.
Ако КТБ, икономиката и политическата обстановка са най-вече локални проблеми за България, изборите през октомври ще имат и по-глобални измерения, тъй като Източна Европа е силно засегната от кризата в Украйна и България не е изключение, пишат от PRISM Group.
Правителството на Пламен Орешарски беше под силен натиск от страна на руснаците да продължи със строителството на газопровода Южен поток, който ще доставя газ за Балканите и Централна Европа, заобикаляйки Украйна. Този проект обаче се разглежда като още един знак за увеличаване на руското влияние в региона, пишат анализаторите.
Под натиск от страна на ЕС, България засега замрази проекта, но той все още има силна политическа подкрепа сред левите партии и избиратели, а позицията на ГЕРБ все още е неясна. Така резултатът от изборите в България ще има значителни геополитически последствия, заключват от PRISM Group.
