Изнася ли Гърция несигурност към България?

С лед грабежа и последвалия крах на КТБ, четирите „резидентни” банки в България с преобладаващ гръцки капитал вече притежават една трета от банковите активи в страната. Гръцките инвестиции в българската икономика съставляват едва 7% от чуждите капиталовложения в страната. Евентуален челен сблъсък на затъналата до гуша в дългове и популизъм Гърция с ЕС обаче може да коства работните места на повече от 200 хиляди българи, които все още намират сезонна или постоянна заетост в гръцката икономика, смятат Бертрам Ролман, германски инвеститор в България, и икономистът от БАН проф. Гарабед Минасян.

Гръцката криза вече взима жертви и в България: все по-рядко в Южна България се чува гръцка реч; потокът на гръцки туристи през Кулата е намалял сериозно, а хотелиерите и търговците в Петрич и Сандански могат само да мечтаят за времената, когато кервани от автобуси и коли от съседна Гърция в края на седмицата са им правели целия оборот за месеца.

Мълчанието на банките

За разлика от Гърция, пред клоновете на банките с гръцки капитал в България опашки няма. Но пък има признаци, че не всичко и при тях е наред. Така например Пощенска банка неотдавна тихомълком е въвела такси * при всяко теглене от сметки и депозити на клиенти, независимо от размера на изтеглената сума и въпреки, че подобно условие не фигурира в договорите с клиентите.

Професорът по икономика и бивш надзорник на БНБ Гарабед Минасян смята, че съществува известна опасност за нормалното функциониране на гръцкия банков капитал в България. „Българските „резидентни” банки с гръцки капитал ще трябва по някакъв начин да помогнат на централите си в Гърция. Така може да се стигне до изтичане от тях на местен български капитал”, казва експертът. Банковият надзор на БНБ може и да си свърши работата, това обаче не отменя опасността от възникване на напрежение в българския банков сектор, добавя експертът.

Професор Минасян подозира, че част от изтеглените през миналата година от България 2 милиарда евро капиталовложения са изтекли по каналите между резидентните банки с гръцки капитал и централите им в Гърция. „А това са една четвърт от задграничните капиталовложения в България“, припомня икономистът.

Защо изтичат гръцки капитали от България?

Бертрам Ролман е бивш собственик на шивашка фабрика в Гърция, а днес ръководи шивашкото предприятие „Пирин Текс“ в Гоце Делчев. Заради ръста на заплатите в южната съседка на България и дъмпинга от Китай той решава да премести бизнеса си в България. Той обаче не е единственият предприемач, решил се на такава стъпка – в Южна България работят десетки шивашки цехове с гръцки собственици.

Привличаше ги евтината работна ръка, но сега те не могат да намерят кредитиране в Гърция за дейността си, а това ги принуждава да закриват българските си предприятия“, твърди Ролман. Според него, ефектът от това за българския шивашки бизнес е минимален.

Като цяло, гръцката криза няма да повлияе съществено на България, особено в индустрията и по отношение на чуждите инвестиции, смята германският предприемач. „Е, намаля потокът на гръцки туристи към Гоце Делчев, но това е нищо в сравнение със спада в Сандански и Петрич“, констатира Ролман.

Гърция - втора Аржентина?

„Икономистът Гарабед Минасян вижда паралели между сегашната ситуация с гръцкия външен дълг и положението на България през 1994 г. в преговорите ѝ с банките-кредиторки за опрощаване на част от натрупания от комунистическия режим в НРБ външен дълг.

“Тогава международните финансови институции и Западът много ни помогнаха, а Гърция днес като че ли не желае такава помощ”, сочи разликите Минасян. Той е уверен, че в крайна сметка в отношенията между Гърция, ЕС и международните финансови институции ще се стигне до компромис.

„Но гърците ще трябва да платят изяденото и изпитото от тях, когато страната теглеше безотговорно дългове на базата на фалшиви данни за състоянието на гръцката икономика“, убеден е той. Бертрам Ролман не очаква сериозни сътресения и смята, че новото гръцко правителство бързо ще се върне в реалността. „Най-трудната част като че ли вече премина“, казва той.

Проф. Минасян обаче смята, че ако в крайна сметка упорството на гръцкото правителство доведе до излизане на Гърция от еврозоната, то катастрофата е неминуема. „Ситуацията ще наподобява излизането на Аржентина от валутния борд с долара през 90-те години на миналия век, което доведе до трикратно обезценяване на аржентинското песо и до „Великден“ за длъжниците на аржентинските банки. Подозирам, че същото ще се случи и с новата гръцка драхма, която ще се обезцени 3-4 пъти”, казва професорът. Той си пожелава българските политици и управници да са си извадили поуки от грешките на Гърция и да не тръгват по пътя на задлъжняването и консумирането на лесни пари.

*След публикацията от Пощенска банка пожелаха да направят уточнението, че в съответствие с Общите условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически лица в „Юробанк България“ АД, финансовата институция уведомява своите клиенти за настъпили промени в Тарифата за физически лица. Съгласно законовите разпоредби, два месеца преди влизането им в действие, Пощенска банка публикува на своята интернет страница информация за предстоящи промени в Тарифата, за да имат клиентите достатъчно време да се информират.

На 21 ноември банката е публикувала уведомлението до своите клиенти за гореспоменатите промени в Тарифата за физически лица, както и всички последващи промени. Всеки клиент, сключил договор с Пощенска банка за банкова сметка, е информиран от своя договор, че таксите се определят от Тарифата за физически лица. Тарифата от своя страна е качена на сайта на банката и всеки клиент има достъп до нея, а в договорите на клиентите присъства линк към сайта на банката. На каса служителите също уведомяват клиентите относно необходимите такси, които следва да се заплатят, посочват от Пощенска банка.

От там припомнят още, че след успешното финализиране на увеличението на капитала с 2 864 млн. евро през май 2014 г., 64.6% от акциите на банката са собственост на институционални и индивидуални акционери, сред които световните канадски и американски инвестиционни фондове “Fairfax Financial Holdings Limited”, “Mackenzie Financial Corporation”, “Capital Group Companies, Inc.” и други.