Н овото гръцко правителство иска да договори алтернатива на спасителната програма, която е обвързана със строги изисквания за икономии. Времето изтича, тъй като наближава краят на текущата спасителна програма за Атина - 28 февруари.
Без компромис с другите членки на еврозоната бъдещето на Гърция във валутния съюз остава несигурно.
Гръцките лидери не са съгласни спасителната програма да бъде удължена, а еврозоната отказва да разглежда алтернативи.
ДПА описва в няколко въпроса и отговора какви са залозите и какво може да се случи при провал на преговорите между Гърция и ЕС:
Какво ще се случи, ако Гърция излезе от текущата спасителна програма на 28 февруари, без да има постигнато споразумение за следващия период?
Гърция ще загуби последния транш от европейската спасителна програма, равняващ се на 1,8 млрд. евро (2,1 млрд. долара), както и 1,9 млрд. евро печалба на Европейската централна банка (ЕЦБ) от гръцки облигации. Международният валутен фонд (МВФ) също задържа 3,5 млрд. евро, отпускането на които зависи от обещанията за реформи от Атина. Планираните плащания от МВФ не могат да бъдат направени, ако Гърция не поиска удължаване на спасителната програма, посочи ръководителката на фонда Кристин Лагард. Ако изтече европейската част от спасителния пакет, Атина може да загуби и достъпа до 10,9 млрд. евро допълнителна помощ, заделена през 2010 г. за рекапитализиране на банковия сектор.
Колко спешна е нуждата на Гърция от финансиране?
Гръцкото правителство твърди, че не иска повече пари и не е притиснато от финансови нужди. Освен плащанията на лихви по вече отпуснати кредити и текущите държавни разходи, по-късно тази година Атина обаче ще трябва да направи две големи плащания на задължения по облигации към ЕЦБ. Страната настоява да сключи някакъв вид "мостово" споразумение до юли или август, когато трябва да бъдат направени тези плащания. Атина и партньорите й от еврозоната са единодушни, че е необходимо временно решение, за да бъде спечелено време за договаряне на по-дългосрочно укрепване на гръцката икономика.
Може ли ЕЦБ да помогне?
Засега ЕЦБ заема твърда позиция и неотдавна обяви, че вече няма да приема гръцки държавни облигации като кредитни гаранции. Това затруднява достъпа на банките до ново финансиране. Към момента гръцките банки все още могат да получават спешни кредити от ЕЦБ. Според мнозина анализатори обаче институцията няма да продължи да предоставя този инструмент, ако Атина не поиска удължаване на спасителната програма. "Това вероятно ще ускори нуждата от въвеждане на мерки за капиталов контрол, за да бъде избегнато изтеглянето на капитали от Гърция и гръцките банки вероятно ще трябва да наложат ограничения върху тегленето на ликвидни средства", според анализатори на британската банка Барклис (Barclays). Подобен ход може да провокира излизане на Гърция от еврозоната, предупреждават други експерти. ЕЦБ трябва да реши дали да разшири т. нар. програма за спешнa ликвидна помощ (Emergency Liquidity Assistance - ELA) за Гърция.
Доколко реална е опасността от излизане на Гърция от еврозоната?
Йорг Хас от института "Жак Делор" очертава три сценария. Според него Гърция може сама да избере да се откаже от еврото; да бъде изключена от валутния съюз от останалите членки или да изпадне от него неочаквано - например, заради паническо теглене на пари от банките. Според експерта първите два варианта са малко вероятни. Той обаче предупреждава, че твърде рискованите политически маневри могат да доведат до "случайно" излизане на Атина от еврозоната. "Застой в преговорите би могъл бързо да провокира панически действия", пише той. Всеки сценарий на т. нар. Grexit (излизане на Гърция от еврото) обаче ще остави Гърция и партньорите й в тежко положение, допълва Хас, като отбелязва, че в сегашната ситуация е невъзможно координирано излизане от валутния съюз.
Гърция има ли наистина алтернативно решение за намиране на финансиране?
Не, според професора по икономика в Атинския университет Аристидис Хадзис. "Китай заема твърда позиция, че няма да помогне, а Русия е в лоша форма. За Гърция има само един път и той минава през европейските кредитори и ниските лихви, които те предлагат", посочва експертът.
