З а България и руските интереси вероятно е ставало дума на заседанието на Комисията по външна политика към Бундестага на 2-ри юли, пише днес „Зюддойче Цайтунг”.
Според автора на статията, най-известния германски разследващ журналист Ханс Лайендекер, по точка втора от дневния ред в това заседание са участвали президентът на германското външно разузнаване БНД Герхард Шиндлер и анализаторът на тайната служба Андреас Ангус.
„Шиндлер е говорил най-вече за България и за Украйна. Ставало е дума обаче и за Путин и олигарсите”, пише Лайендекер и се позовава на участници в заседанието: „По техните спомени президентът на БНД е казал, че Русия има интерес България да фалира, за да се обвърже отново по-тясно с Русия. (...) Ангус допълнил казаното от президента по темите България и Украйна.”
Въпросните анализи на германското разузнаване, където в контекста на украинския конфликт и експанзионистичната политика на Путин се споменава включително и България, предизвикаха вълна от реакции. Дали наистина санкциите на Запада може да разколебаят руския президент и неговото обкръжение? Част от наблюдателите смятат, че тайната служба си е свършила добре работата и подава на политиците ценна стратегическа информация. Някои медии дори виждат конкретно потвърждение за изводите на БНД.
Вестник „Франкфуртер Рундшау” например пише: „Може би последните изявления на руския външен министър Сергей Лавров водят тъкмо натам. Само допреди няколко дни руснаците реагираха гневно на решенията за нови санкции и заплашваха ЕС с прекратяване на сътрудничеството в областта на сигурността. Сега обаче Лавров изведнъж заяви, че страната му няма да се разплаща: „За една велика сила е недостойно да изпада в истерия и да отвръща на удара с удар.” Авторът на статията смята, че тези думи на Лавров потвърждават изводите на разузнаването: санкциите действат.
Разузнаването е на мода
На съвсем друго мнение е Ханс Лайендекер, който с доста ирония коментира както този доклад на разузнаването, така и други опити на тайните служби да дават тон на политиката. В „Зюддойче Цайтунг” Лайендекер пише: „Когато има криза, тайните служби се чувстват добре. Най-малкото тогава всички ги търсят за съвет. Тъй че днес в Берлин нараства интересът към онова, което разузнаването БНД може да каже за Украйна и към всичко, което шпионите знаят за Путин."
Известно е, че през 80-те години Путин се числеше към екипа от офицери на КГБ в Дрезден, ГДР. Тези дни шефът на разузнаването Герхард Шиндлер явно е разказал едно-друго за Путин както пред комисиите в Бундестага, така и в канцлерството.
Путин бил последовател на Хегеловата философия, обяснил разузнавач №1: шефът на Кремъл искал да отслаби западното влияние и демокрацията, защото според него западните демокрации с техния индивидуализъм били грешен път на развитие. Путин се опитвал да използва за свои цели „сегашната слабост на САЩ” и се стремял към някакъв нов световен ред, който трябвало да възникне докъм 2020 година. Искал да разедини Европа и да разшири собствените си сфери на влияние. В България, но и в Сърбия тепърва можело да се очаква раздвижване. Президентът и неговата „клика” се интересували единствено от Русия и от своите идеологии.
Достоверно ли звучи оценката на БНД?
Една от обобщаващите оценки на Шиндлер вдигна тези дни особено голям шум. Във властовата пирамида на Путин се появявали пукнатини, писа списание „Шпигел”, позовавайки се на анализа на разузнаването.
Според БНД възможно било поради икономически причини някои от олигарсите скоро да понатиснат Путин. Мигар БНД знае нещо, което целият останал свят е проспал? Двама познавачи, които навремето са работили за разузнаването, смятат този анализ за неособено убедителен. „Тъничък е”, казва единият, а другият си остава „дълбоко скептичен”. Първият припомня, че олигарсите дължат богатството си именно на Путин, че те и занапред ще имат нужда от неговата система и от неговата закрила, за да подсигуряват богатствата си. Ако направят фронт срещу Путин, може да изгубят всичко. „Изключено е”, казва вторият, БНД да разполага в Москва с такива топ-източници, които могат да докладват какво става по кремълските върхове.
Лайендекер твърди, че междувременно германското разузнаване е опровергало информацията за въпросните анализи. Според БНД, явно ставало дума за някакво „недоразумение”.
Журналистът цитира разузнавачите така: „Анализът на президента (на БНД – б.ред.) звучал съвсем различно от публикациите. Според БНД Путин бил безспорна фигура в своите кръгове. Не се забелязвали никакви пукнатини. Олигарсите продължавали да бъдат зависим от благоразположението на Путин, а в БНД нямали информация някой да се противопоставя на руския президент. Категориите, в които разсъждавали Путин и неговите хора, били от стария калибър: „победа” или „поражение”, „победители” или „победени”.
След като цитира опровержението на разузнаването, авторът стига до интересни предположения: „Тайните служби много рядко правят опровержения. От тяхна гледна точка очевидно трябва да става дума за нещо особено важно – а положението в Русия е нещо особено важно не само от гледна точка на службите. Но дали това опровержение е правдиво или пък Шиндлер е казал някъде нещо, което не бива да стига до ушите на обществеността? Когато службите се намесят в спектакъла, нерядко започват едни доста особени игри на сенките.”
