Д ълбоката зависимост на Европа от руските доставки на газ може да бъде намалена с 1/3, ако лидерите от ЕС поставят по-голям приоритет върху енергийната ефективност, твърди британски мозъчен тръст, цитиран от в. „Гардиън“.
ЕС внася около една трета от потребявания от него газ от Руската федерация и половината от това количество минава през Украйна, припомня Институтът за обществени и политически изследвания.
Само 15% от синьото гориво за Великобритания идва от Русия, но шест от страните от ЕС, които са най-близо до руската граница, са напълно зависими от Москва, което поражда опасения от газова криза тази зима, предупреждава британският мозъчен тръст.
Става дума за
България, Естония, Финландия, Словакия, Латвия и Литва, които ЕК смята за 100% зависими от Русия за снабдяването си с газ.
Вчера ЕС прие нови санкции срещу Русия, но обяви, че ще изчака няколко дни с прилагането им, за да даде шанс на прекратяването на огъня в Украйна.
Според дипломатически източници, цитирани от „Гардиън“, новите наказателни мерки са насочени към ограничаване на възможностите на руските държавни петролни компании „Роснефт“ и „Транснефт“, както и на петролното подразделение на „Газпром“, да набират средства.
По-рано руският премиер Дмитрий Медведев предупреди, че страната му ще отговори асиметрично на допълнителни наказателни мерки, евентуално като забрани на западни авиокомпании да летят през въздушното ѝ пространство.
По-силното безпокойство в европейските столици, отбелязва „Гардиън“, е, че Русия може отново да спре газа за Украйна, както вече направи през 2006 и 2009 г.
Според някои анализатори
делът на руските газови доставки за ЕС в действителност се е увеличил от тогава – от 26% през 2010 г. до 34% през 2013 г.
„Събитията в Украйна и Близкия изток в последно време изложиха на показ уязвимостта на нашите енергийни доставки и крайната политическа ограниченост, които следват от свръхзависимостта ни от вноса на изкопаеми горива от тези нестабилни региони“, коментира бившият британски специален пратеник за климата и енергийната сигурност контраадмирал Нийл Морисети.
По думите му „най-бързата и най-ефективна форма на енергийна сигурност е да използваме по-малко“.
„Лидерите от ЕС обсъждат сега дали да наложат задължително повишаване на енергийната ефективност с 30% до 2030 г. Изследвания показват, че ние можем да стигнем до 40%, без да понесем икономически загуби, и Украйна показва, че трябва да го направим“, призова Морисети.
Европейският съюз се готви да обяви на срещата си на върха идния месец
три климатични и енергийни цели до 2030 г.,
отбелязва „Гардиън“.
Според изтекли документи те ще са задължително съкращаване на емисиите на парникови газове с 40%, увеличаване на дела на възобноявемите източници от енергийния пазар до 30% и повишаване на енергийната ефективност също с толкова.
Аргументът за спиране на прахосването на електричество взима връх над безпокойствата за промените в климата в европейските столици, на фона на нарастването на несигурността на предлагането и намаляването на находищата на изкопаеми горива на континента, посочва „Гардиън“.
По-рано тази година Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди, че годишните разходи на ЕС за гориво може да достигне 615 млрд. долара до 2035 г.
МАЕ освен това очаква добивът на изкопаеми горива в съюза да спадне наполовина между 2010 и 2050 г. и прогнозира скъпоструващо преустройство на остаряващата и силно замърсяваща енергийна инфраструктура.
„Страните, които са най-зависими от руския газ, са и най-малко енергийно ефективните,
и повишаването на енергийната ефективност може да намали значително нашата зависимост от Русия“, отбеляза Джос Гарман от Института за обществени и политически изследвания.
Той призова европейските лидери да приемат нова, задължителна за целия ЕС цел за повишаване на енергийната ефективност с 35% до 2030 г.
Русия е най-големият доставчик на горива за Европейския съюз припомня „Гардиън“. Според данни на Евростат на нея се пада дял от 30, 35 и 26% от снабдяването на ЕС съответно с газ, суров петрол и твърди горива.
