Радикализация на политическия живот във всички европейски страни.
Ако погледнете резултатите от европейските избори, ще видите, че не е ясно дали Европа върви вляво или вдясно, а че център-ляво върти по-наляво, а център-дясно - по-надясно.
Това е свързано с факта, че финансовата криза, която започна през 2008 г., постепенно се трансформира в икономическа, след това социална, а сега до голяма степен е политическа.
Ако погледнем ситуацията в Гърция и изборите, как е възможно една голяма Европа толкова внимателно да следи изборите в една малка страна? Защото за пръв път е възможно малка радикална партия да спечели тези избори. Дали това е добра или лоша новина също е въпрос, които трябва да бъде коментиран, тъй като, ако се окаже, че СИРИЗА остава и приеме договореностите с тройката, това може да бъде най-силното доказателство, че наистина в този момент в Европа няма особена алтернатива от гледна точка на икономически политики.
За разлика от Западна Европа, където радикализацията тече главно като засилени настроения срещу емигрантите, и българските имигранти плащат част от това, в част от Източна Европа тези настроения са свързани с
отношението към чуждите инвеститори
Унгария е класически случай за това. Част от проблема е проблем и на чуждите инвеститори, тъй като в тежкия за страната кризисен момент те не успяха да убедят българското общество, че са солидарни с него, и изтеглиха пари към фирмите майки. Хората са изключително чувствителни и още повече – хората са изключително готови да повярват на всички прости обяснения за това, което става. Затова мисля, че част от проблема, пред който ще се изправят компаниите, е не как да инвестират, а как по друг начин да работят със своите потребители и гражданите като цяло.
Това обаче, което държавата дължи на тези чужди инвеститори, е, първо, да се опита да разграничава между компании. Винаги съм учуден, когато се каже примерно електроразпределителните дружества. Те са три – може би някои са по-добри от други. Идеята е, че съществуват различни компании и не трябва да започва криминализация на цели индустрии и сектори. Това е изключително важно, защото в противен случай ще влезем в начин на говорене, който не решава, а създава проблеми.
Второ и пряко свързано –
идеята, че чрез подкрепата само на български фирми и българския бизнес ще се реши този проблем, е погрешна.
Ние вече имаме пример за това. Случаят с КТБ до голяма степен е идеята за създаване на българска банка, отзивчива към различни правителства, която ще помогне и ще бъде използвана в момент на криза. Видяхме как завърши този експеримент. Превръщането на българския бизнес в единствения печеливш доведе до това, че 3 млрд. лв. биват изплащани от българските данъкоплатци. Тази част от проблема трябва да стане ясна на гражданите.
След терористичните атаки в Париж
радикализацията тече и по линията на отношението към другия въобще
Тук мисля, че политиците дължат на обществото едно малко усещане за мяра. Когато политически лидер каже, че ДПС е "Ал Кайда", проблемът не е, че това не е вярно. Проблемът е, че ако това бъде повторено сто пъти от сто различни политици, след известно време част от привържениците на ДПС могат да потърсят в "Ал Кайда" свое представителство. И затова начинът и промяната на начина, по който се говори, ми се вижда от изключително голямо значение.
Имал съм възможност да прочета почти всички анализи от 1988/1989 г., направени относно Източна Европа от чужди анализатори. Всички тогава твърдят, че страната с най-голям риск за етнически конфликт заради "възродителния" процес е България, а не бивша Югославия. В продължение на 25 години това не се случи. Голяма заслуга за това има и ДПС. България е и доста корумпирана държава. Голяма заслуга за това има и ДПС.
И от тази гледна точка е изключително важно да бъдат разделени тези два проблема, да бъдат разделени политическото и бизнес крилото. И не забравяйте, че когато погледнете бизнес крилото на ДПС, ще видите повече етнически българи. Така че етнизцията на политическия проблем е въпрос, към който политическият елит трябва да се отнесе по-сериозно.
Кризата в Украйна
За България това е изключително тежка криза, и то не само поради икономически причини – ние познаваме тези хора и ги виждаме – и едните, и другите – на българското Черноморие.
Но едно от нещата, които е възможно да станат, е, че при ситуация на нерешаване и нерегулиране на украинския въпрос е възможно да бъде търсено изостряне на конфликта и дестабилизация на други части на Европа. Не става дума за военна дестабилизация, но става дума за икономическа, политическа и социална. От тази гледна точка, за жалост, Балканите са слабото място на Европа.
България има роля, която да играе в решаването на този проблем, тъй като една дестабилизация на региона около нас пряко се отразява на това как хората виждат България, независимо от това какви политики се правят или не се правят.
По време на кризата с Русия се чуха страшно много силни гласове, че тя може да бъде морална алтернатива на Европа. Че от едната страна стои един загниващ Запад, а от другата страна стои една силна морална алтернатива.
Едно от най-хубавите неща на ЕС е, че е критичен към себе си. Ще ви цитирам няколко факта, които ми се виждат важни. В Руската федерация на 100 хил. души има 10 умишлени убийства. Това съотношение е 4 за САЩ, 0,8 за Германия и 1,1 за Франция. Броят на абортите на всеки сто раждания в ЕС е 20, а в Русия – 73. Парите, похарчени за наркотични вещества в Руската федерация, надвишават с 1,1 пъти военния й бюджет.
Изключително важно в тази информационна среда, когато се опитваме да си представим какво България може да спечели и загуби, да вземем предвид, че има реалности, които са различни от изказванията на един или друг политически лидер. Между другото, когато става дума за социално неравенство, най-богатите 10% в Русия притежават повече от най-богатите 10% в Америка спрямо останалото население.
Може ли този кабинет да направи реформите?
Мнозина си задават въпроса дали такъв тип сложно правителство би могло да реализира такива тежки реформи. Хората не си дават сметка, че тенденцията към все по-фрагментиран политически живот, към създаването на повече коалиционни правителства, може да бъде видяна навсякъде. Лесно е да бъдат създадени негативни коалиции, които да не допуснат нещо.
Мисля, че големият проблем на правителството е това да има приоритети, в които да постигне нещо. Тук идва ключовият въпрос с регулациите и регулирането. Ако наистина има проблем с декапитализацията на част от пенсионните фондове, има институции, които отговарят за това. Такъв бе случаят с банковата система и един от решаващите фактори, които могат да помогнат и тук, е европейска регулация. В този смисъл европейският банков съюз е отговор на част от този въпрос.
Този път искам да завърша не с шега, а със стих. По отношение на кризите си спомням прекрасния стих на Райнер Мария Рилке:
"Кой тук говори за победа?
Да устоиш е всичко."
Пълния текст на изказването на политолога Иван Кръстев на деветата годишна среща на бизнеса с правителството публикуват "Дневник" и "Капитал".
