Е дна от основните причини за проблемите в работата на съдебните органи в България е неравномерната им натовареност с дела, имаме обаче немалко съдии, прокурори и следователи, но едни от тях са пренатоварени, а други – бездействат, сочи проучване на MoveBG.
Най-натоварените съдии в Районния съд на София решават средно всеки по 80 дела на месец (4 на ден), тези във Варна – 56, а в най-слабо натоварените райони – 11 дела месечно.
Подобна е картината и по отношение на по-високите по клас съдилища – окръжните, където се гледат най-тежките престъпления, големите търговски дела, най-сложните казуси.
Натоварените съдии физически не могат да решават по, примерно, четири дела на ден и са силно мотивирани да намират варианти да ги отлагат. Като следствие, в Софийския градски съд дела се точат по над 10 години, като съдиите нямат вина за това, посочват от MoveBG.
От друга страна обаче, забавянето на едно дело може да докара на съдията или прокурора дисциплинарно наказание, като свръх натовареността не се брои за извинение. Това стимулира магистратите да понижават качеството на работата си, за да могат да се справят с непосилните срокове и брой дела. Те трябва да избират – да претупат едно дело или да отнесат санкция.
Всички искаме най-добрите юристи да работят за държавата – т.е. те да искат и да стават съдии, прокурори, следователи, както и да остават на работа след това. Това обаче е много трудно при това ниво на натоварване, особено в големите съдилища в областните градове. Когато трябва да жертваш почивните си дни и напълно да пренебрегнеш семейството и приятелите си, за да се справиш с натоварения график, може и да предпочетеш да смениш попрището.
Могат да се изброят и други вредни ефекти, но едно е сигурно – претоварването на магистратите не е в интерес на никого, освен на тези, които не искат да има правосъдие.
Причините
Вероятно всеки би предположил, че причината в някои съдилища да има недостиг на съдии е в липсата на пари. Как иначе бихме си обяснили факта, че не са назначени още магистрати и не са им осигурени сгради и други материални средства?
Всъщност, българската съдебна система е относително добре финансирана. По данни на Европейската комисия, България е на първо място в целия ЕС по публична дотация на съдебната власт като процент от БВП – 0.6%. Отделно към бюджета отиват съдебните такси и други приходи.
Данните на ЕК ни дават друг интересен факт – България е на 5-то място от целия ЕС по брой съдии: на всеки 100 хил. души от населението се падат по 30 съдии. Да, те са на последните места по заплащане, но ги има.
Очевидно трябва да търсим отговорите на въпроса защо са претоварени съдиите в най-големите съдилища другаде.
Лошо управление:
Когато имаш ресурс, но той е неправилно разпределен, от което страда системата, става ясно, че не я управляваш добре. Висшият съдебен съвет (ВСС) е органът, който е отговорен за това. Той трябва да знае и да предвижда натовареността на отделните съдилища. Този съвет може да съкращава щатове там, където не е натоварено, и да назначава нови магистрати, където има нужда от това.
Лошо деловодство:
„Деловодство“ е цялата организация, която се прави за организиране на съдебната администрация. Знаете ли, че, за да си извадиш копие от какъвто и да е документ, който се намира в папката по делото, трябва да напишеш молба до съответния съдия, той да я прочете и да ти позволи да си снимаш протокола от последното съдебно заседание, например. Тази практика едва ли помага за по-малкото натоварване на магистратите, да не говорим колко е неудобна за гражданите.
Липса на електронно правосъдие:
Пак по данни на ЕК можем да видим, че в 12 страни-членки на ЕС можеш да подадеш иск по електронен път във всеки съд, а в 11 други – само в някои от съдилищата.
В 5 държави няма такава възможност и една от тях е България. „Бяла лястовица“ и прецедент ще си остане „първото виртуално дело“, заведено в Административен съд – Бургас през 2009 г. Електронното правосъдие при всички положения ще облекчи магистратите, съдебната администрация, но най-вече нас, гражданите.
Недостатъчно стимулиране на ползването на алтернативни способи за решаване на спорове
Алтернативни способи за решаване на спорове са всички тези начини, по които можем да си решим проблема без да опираме до съд. Помиряване, арбитражи, посредничество, медиация и прочее интересни техники, чрез които можем да постигнем правда извънсъдебно. Българската държава обаче е на последно място сред страните от ЕС по стимулиране на гражданите да ползват алтернативни методи за решаване на спорове (данни на ЕК).
Обществото
Всички изброени проблеми на управлението на съдебната система не са единствените. Българското общество трябва да ги осъзнае и да участва в решаването им. Затова MoveBG призовава: Включи се с твоите усилия и подкрепа в каузата за популяризиране и извършване на реформа в съдебната система! Участвай в дискусията по темата "Как да постигнем добро и ефективно управление на съдебната власт?", която ще се проведе на 8 май. Всеки може да направи това чрез Фейсбук страницата "Право и ред: справедливост в пет стъпки", където може да сподели мнение, да зададе въпрос или да предложи решение.
Вижте още във видеото:
