П реди Бойко Борисов си сменяше мнението през няколко дни, а днес го прави в рамките само на едно интервю.
Смешното и трагичното са двете крайности, но в същото време една добра постановка за изявлението на Бойко Борисов.
Най-смешното беше отговорът на бившия министър-председател по темата "Белене" и срещата му с Румен Петков и т. нар. американски инвеститори. Явно му се наложи да дава доста объркани и противоречащи си, за нормалната човешка логика, отговори.
Каза, че не им помнел имената, но им имал визитките, че в хода на разговора станало ясно, че не знае как точно им било изгодно на тези хора да се ангажират с такъв проект. После пък се оказа, че това, което казва Румен Петков, не било вярно, защото той не бил обещавал гласове. Обаче пък при определени условия, ако управляващите внесели такъв проект, Борисов бил склонен да даде гласове.
После пък каза, че няма нищо против частен инвеститор да купи лиценза и дълговете на НЕК, сякаш като ги купи, ще си ги държи в шкафа във вкъщи, а няма да строи "Белене". Но в същото време не пропусна да се похвали, че той бил спрял "Белене". Т.е.
той е горд, че е спрял "Белене", но няма нищо против някой друг да го строи
и би го подкрепил с гласовете си. Нарече "Белене" "един провален проект от първия до последния ход".
Нека си припомним, че последният ход, ако се движим по неговата мисъл, беше по негово време, да не кажа, че почти две години и половина от неговото управление, вървяха обилни плащания по проекта "Белене". А той нарече това "провален корупционен проект". Значи той косвено призна, че поне две години и половина от тази корупция се е случвала в рамките на неговия мандат.
После каза, че нямало какво да се подкрепя. Вярно, че втори път виждал тези инвеститори, защото навремето и на него му ги били довели. Но уникалното е, че не им помнел имената, но им имал визитките. Ще е интересно да ги публикува на Фейсбук страницата си тези визитки, за да си припомним тези бангладешки инвеститори.
Каза, че се разграничава от тях. Почти влезе в косвено противоречие със собствения си министър Делян Добрев, който навремето заяви, че се разграничава от тях. Да припомня само, че тях ги водеше интересният на прокуратурата Богомил Манчев по времето на Борисов. Сега пък ги води Румен Петков. Но той пък Борисов каза в интервюто си, че не знае защо Румен Петков ги води.
Наистина беше много смешно. Стана ясно защо този път не се виждат в парламента. Къде ли са се видели? В прословутата къща в Банкя, или в централата на ГЕРБ? Къде ли са дошли тези инвеститори? Този път бил ли е господин Манчев на срещата, не е ли бил?
Доста объркано и наистина много смешно звучаха отговорите на Бойко Борисов във връзка с един толкова сериозен, толкова голям и толкова тежък за страната ни проект като "Белене", след като, той самият призна, че дължим почти 2 млрд. лева на предприятия от енергетиката, част от които е плащал и той, по време на неговото управление.
С две думи Борисов призна, че не му е много ясно как е изгодно това на някакви частни инвеститори. Въобще прояви склонност да подкрепи при някакви условия нещо, което не му е известно как е изгодно някому. Смях. А и щом г-н Петков смята, че може да има стабилни и сериозни отношения с политик като Борисов, това си е негов проблем. Мисля, че и той, и г-н Първанов дълго ще разсъждават над този проблем.
Едно време Борисов си менеше мнението доста често, през пет дни, през седмица. Когато отидеше в Израел, казваше едни данъчни ставки, когато отидеше в Арабския свят, казваше други. Сега мени мнението си дори в рамките на едно интервю.
Трагичната част от интервюто му беше най-откровената част, а именно, че той даде една разумна крачка назад по отношение на една нова Конституция, като каза, че експерти трябва да се ангажират с тази работа и че може би трябва само определени пасажи да подлежат на промяна.
Другото признание беше, че няма как този кабинет да бъде свален през февруари. Обяснението беше, че те така си говорели от лятото насам. Изречението беше "то ние така си говорим", което горе-долу означава, че няма никакво значение, че така си говорят.
Накрая се стигна до уникалната в трагизма си математическа формула, която той заложи, че е необходимо българите да свалят този кабинет, защото съотношението на гласовете, подадени за реформаторите и ГЕРБ е 3:1 спрямо БСП, ДПС и Атака, което без да съм силен по математика, означава: 12 или 13 мандата за ГЕРБ и реформаторите и около 4 за БСП, ДПС и Атака, взети заедно.
И само тогава можело кабинетът да падне. Понеже това, което той поднесе като задача, изглежда невъзможно, всъщност с две думи каза, че този кабинет не може да бъде свален.
