„65“: Минимализъм в ерата на разточителството

П реди почти 6 години тогавашният шеф на студиото Warner Bros. Кевин Тсужихара се превърна в едно от най-критикуваните имена в света. Причината за това бяха безпардонно извършените промени по негово изрично настояване по филмите на Зак Снайдър „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ и „Лигата на справедливостта“, както и по „Отряд самоубийци“ на Дейвид Ейър.

Човекът, който уби Батман и Супермен

Всяка от трите ленти излезе по кината в силно орязан вид заради нелепите разбирания на Тсужихара, че комерсиалният успех на даден филм изисква продължителност от два часа или по-малко. Те бяха опровергани, когато пълните режисьорски версии на първите два филма пожънаха много по-голям комерсиален и критически успех в сравнение с орязаните си версии в киносалона.

Оттогава насам тенденцията в съвременното кино се обърна към противоположната крайност до степен, в която повествованията в широко разпространяваните филми по кината са откровено разточителни. В наши дни е по-вероятно определена лента да страда от прекалена амбиция, отколкото да бъде излишно орязана, било то от самия режисьор, или от продуцент като гореспоменатия господин Тсужихара.

Най-новият филм по кината с Адам Драйвър в главната роля, „65“, е антидотът за модерния епичен блокбъстър с продължителност от 2 часа и половина или повече. В рамките на икономичното си времетраене от малко над 90 минути, лентата разказва трогателна лична история, без да се опитва да съгради цяла филмова вселена и да има претенции за излишна грандиозност.

65 reasons to see #65movie, a thread: pic.twitter.com/zsubg7QSHV
— 65 (@65movie) March 2, 2023

Това е своеобразният отговор на желанието на Джеймс Камерън да се представи за визионер от калибъра на Джон Толкин с тричасовия „Аватар: Природата на водата“ и на лесно обяснимата склонност на Майкъл Б. Джордан към мелодрама и твърде продължителни диалогични сцени в „Крийд III“. „65“ е дело на режисьорите Скот Бек и Браян Уудс под вещото ръководство на майстора на комерсиалното кино Сам Рейми в капацитета на продуцент.

Лентата се числи към жанра на научната фантастика и сюжетът се развива в последните дни преди астероид да удари Земята и да сложи край на ерата на динозаврите. Именно тогава на планетата ни се оказва героят на Адам Драйвър, който е част от човешка цивилизация на друга планета, която е технологично по-развита от нашата дори в съвремието и активно изследва вселената.

Странната комбинация от праисторически времена и човек от бъдещето лесно улавя окото – още повече, когато в главната роля е талантлив и многократно доказал се актьор като Адам Драйвър. Но ако хората масово гледат лентата с идеята, че ще видят епичен блокбъстър с изграждане на нов фантастичен свят, много персонажи и екшън с динозаври в стил „Джурасик“, то ще останат разочаровани.

Welcome to Earth #65MillionYearsAgo… Good luck. #65movie is now playing exclusively in movie theaters – get tickets now: https://t.co/4kGJnRAHwV pic.twitter.com/CjnKDgtXcT
— 65 (@65movie) March 22, 2023

Героят на Драйвър е пилот на космически кораб, който приема дългосрочна изследователска мисия, за да получи голям хонорар, с който да плати за лечението на болната си малка дъщеря. Сюжетът го среща с друго младо момиче, което не говори неговия език, но има нужда от защитата и грижите му на праисторическата Земя. Звучи доста елементарно, нали?

Повечето филми, които се превръщат в култови фаворити, имат сходни, простичко заложени сюжети. В главната роля Драйвър е силен актьор и филмова звезда в равни дози – амплоато изисква от него както добре премерен драматизъм в по-голямата част от екранното време, така и класическа звездна харизма, ирония и чувство за хумор в изолирани моменти.

Химията му с Ариана Грийнблат, която е толкова млада, че все още няма страница в Уикипедия, е страхотна. Двамата споделят актьорски усет за това как да внушат приятелски взаимоотношения и очевидно са режисирани добре. Връзката помежду им е лесно обоснована логически, градира закономерно и в крайна сметка води до съвсем автентични емоционални моменти.

Режисьорите Бек и Уудс равномерно разделят фокуса си между взаимоотношенията между двамата си протагонисти и напрегнатите сцени, в които трябва да се справят с нападения на динозаври. Във втората част им помага техният собствен опит в направата на по-нискобюджетни хоръри и трилъри, както и опитът на продуцента Рейми, който е отдавна доказано име в тези жанрове и във филмите за супергерои.

Something’s out there. Explore Earth #65MillionYearsAgo with our #65movie TikTok AR Lens – try it now! https://t.co/iv1LbHvOBh pic.twitter.com/dZ93dxoA0a
— 65 (@65movie) March 21, 2023

Но дори в ограничените екшън сцени акцентът не е върху зрелището или визуалното пиршество. Видовете динозаври, изобразени в лентата, дори не са и наполовина толкова многобройни, колкото във филм от „Джурасик“ поредицата, нито пък предизвикват подобни разрушения. За сметка на това сцените с тях са много по-наситени с напрежение и съспенс, отколкото до болка познатите приключения във вече споменатата легендарна, но доста изчерпана поредица.

В крайна сметка „65“ ще ви хареса, ако му позволите да ви хареса: реалистичните ви очаквания като зрител ще са ключови. Лентата не се радва на особено позитивни критически отзиви, много от които си противоречат относно директността на сюжета, но единодушно възхваляват фокусираното, отдадено представяне на Адам Драйвър. Ако сте наясно какво отивате да гледате, „65“ ще ви трогна със силните си страни и ще ви накара да пренебрегнете по-слабите му.

Още от автора:

Наградите „Оскар“ 2023 според филмова легенда: „Снобизъм“

На раменете на Роки Балбоа: „Крийд III“ е истински нокаут

Когато не можеш да върнеш времето назад: „Ант-Мен и Осата: Квантомания“

Най-добрият филм на Джерард Бътлър от години насам: „Твърдо приземяване“

Колко струва една номинация за „Оскар“?

За Холивуд, с любов и с омраза: „Вавилон“ на Деймиън Шазел

Неуспешната „Операция Форчън“ на Джейсън Стейтъм и Гай Ричи

Традиционният снобизъм и подборът за "Оскарите"

Този филм се подигра блестящо на Илон Мъск

Най-добрите от добрите: Топ филмите за 2022 година

Киносъбитието на годината или не: „Аватар: Природата на водата“