Д ори да не се интересувате от кино, със сигурност сте чували израза „независима продукция“ или „независим филм“ и ако в действителност седмото изкуство не е в горната половина от списъка ви с интереси, вероятно сте се зачудили какво точно означава това.
Какво прави един филм „независим“? А какво, на свой ред, прави другите филми „зависими“?
Независима е продукция, която не получава финансови средства от големите филмови студия на Холивуд за своята реализация. Това обикновено предполага по-нисък бюджет, по-малък радиус на разпространение на завършения филм и по-голяма творческа свобода при направата му. Антонимът на това понятие е „студиен“ филм. Тези продукции се финансират от американските корпоративни киногиганти като например Disney и Warner Bros.
За съжаление, в тази статия не става дума за приятните изключения като Кристофър Нолан или Дени Вилньов, които получават големи бюджети от холивудски студия за реализацията на свои авторски проекти, тъй като вече са се доказали професионално.
В тази статия става дума за случаи, в които студийната система в Холивуд задушава творческата мисъл на работещите в нея.
Забравете за Жокера, Лекс Лутор или Дуумсдей.
Главата на Warner Bros. Кевин Тсужихара направи това, което те не успяват да сторят вече десетилетия наред – той до голяма степен унищожи Лигата на справедливостта или поне филмовия ѝ облик.
През 2013 година Warner Bros. и DC Comics стартираха споделена филмова вселена, в която да пресъздадат паралелно приключенията на супергероите на комиксовата комапния, сред които са Батман, Супермен и Жената Чудо, наред с още мнозина. Първият филм от тази поредица бе „Човек от стомана“ през 2013 година.
Лентата получи преобладаващо позитивни отзиви от критиците най-вече заради добре развитите през образа на Супермен теми за съзряване, семейни взаимоотношения и отговорности. Лентата носи всички характерни предимства и недостатъци на авторски проект на Зак Снайдър - режисьорът, избран да бъда архитект на тази филмова вселена.
Не същото може да се каже за „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“, свръхмрачната лента, която стартира модерната вече тенденция да се плюе по проекти на Warner Bros. и DC Comics. Филмът е бил орязан до дължина от 2 часа и половина по нареждане на главата на студиото Кевин Тсужихара.
Излязлата впоследствие тричасова режисьорска версия на филма с всички изтрити сцени накара мнозина да си върнат критиките назад, тъй като представи далеч по-смислено и логично издържано повествование, гарнирано с типичния пищен визуален стил на Зак Снайдър. По-умен човек би си взел поука от случая, но не и господин Тсужихара.
Пак той е човекът, заповядал орязването на „Отряд самоубийци“ до дължина под 2 часа, вследствие на което появата на носителя на „Оскар“ Джаред Лето в ролята на легендарния Жокер бе редуцирана до 10-минутна поява в 3-4 сцени.
Гневът на Лето от това решение бе документиран в редица интервюта с медиите.
Тсужихара е и човекът, разпоредил филмът да се монтира от хората, направили трейлърите за лентата, вместо от режисьора Дейвид Ейър. Резултатът от това е, че първите 30-ина минути от пълнометражния игрален филм изглеждат като серия от модерни музикални клипове.
Същият този многоуважаем господин настоява да бъде изрязана най-въздействащата и символична сцена от „Жената Чудо“ – тази, в която главната героиня преминава през фронта на Първата световна война и слага край на сражение, продължило повече от година и отнело десетки хиляди животи. За щастие, режисьорката Пати Дженкинс категорично отказва да се огъне под корпоративния натиск.
Резултатът? Ами „Жената Чудо“ е най-печелившият филм за произход на супергерой в историята на киното с приходи над 820 милиона долара и има 92% критическо одобрение в Rotten Tomatoes.
И, представете си, на всичкото отгоре няма изрязани сцени, нито разширена режисьорска версия! Лентата категорично е най-големият успех на разширената филмова вселена на Warner Bros. и DC Comics. Защо ли? Ами може би има нещо общо с факта, че е ясно и неопетнено отражение на творческата мисъл на първокласен режисьор.
За последните подвизи на Кевин Тсужихара написах достатъчно в текста ми върху „Лигата на справедливостта“, където бях принуден да обърна внимание на редица подробности от процеса на създаването на филма, за да обясня крещящите му недостатъци. Те се манифестираха и като незадоволителни финансови постъпления за лентата в Съединените щати, където влиянието на кинокритиката върху аудиторията безспорно е и най-голямо.
За щастие на феновете на DC Comics като мен самия, филмът регистрира достатъчно силни приходи по пазарите извън Америка, за да оправдае високия си бюджет и да осигури продължението на филмовата вселена с тези супергерои, далеч по-реалистични, човечни и интригуващи от своите конкуренти от Marvel.
Можем само да се надяваме, че бъдещите попълнения в тази поредица няма да имат по двама режисьори и двама композитори, а и че няма да стават жертва на корпоративен началник, който се ръководи от неточни маркетингови проучвания и погрешни лични разбирания за филмовата публика, но не и от артистични мотиви.
Иначе казано, можем само да се надяваме, че господин Кевин Тсужихара скоро няма да има работа.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
