Т ринайсет души загинаха и 20 бяха ранени при обстрел на спирка на градския транспорт в Ленински район на град Донецк, обявиха властите на самопровъзгласената Донецка народна република в Източна Украйна, като се позовават на източници от местните болници, съобщи ТАСС.
По предварителни данни кола на градския транспорт била улучена от снаряд и загинали много пътници, предаде АП, като се позовава на местните власти. Срещу спирката било стреляно от миномет, монтиран на микробус.
Очевидци, цитирани от ТАСС, съобщават, че били дадени пет изстрела.
В резултат на обстрела са се запалили тролейбус и автомобил.
Украинското министерство на отбраната обвини проруските сепаратисти за нападението,
съобщи АФП. „Терористите (както Киев нарича сепаратистите, бел. АФП), бомбардираха тролейбус в Донецк и убиха цивилни. Тази бомбардировка на цивилно транспортно средство беше извършена в квартал, където няма сблъсъци“, посочва министерството в комюнике. „Мястото, където е било улучено транспортното средство, е на 15 км от зоната, където се намират антитерористичните сили“ (както Киев нарича украинските войски, воюващи срещу сепаратистите, бел. АФП).
Според министерството всички факти сочат, че „терористите“ са стреляли срещу тролейбуса от територията на жилищни квартали, контролирани от „незаконни въоръжени групи“.
Украинският премиер Арсений Яценюк също обвини проруските бунтовници за нападението и заяви, че Русия трябва да носи отговорност за него, съобщи Ройтерс. „Днес руски терористи отново извършиха ужасен акт срещу човечеството. Русия носи отговорност за това“, заяви той на церемония в Киев.
Руският външен министър Сергей Лавров пък обвини украинците за обстрела и го определи като
престъпление срещу човечеството и провокация, целяща да подкопае мирния процес в Украйна,
предаде АФП. Министърът подчерта, че Русия иска да се извърши незабавно разследване на случая, допълва ТАСС. Същевременно Следственият комитет на Руската федерация възбуди наказателно дело във връзка с гибелта на хора при обстрела в Донецк, посочва ТАСС.
Над 5000 души са убити от април насам в сраженията между армията на Киев и проруските сепаратисти,
заяви пред украинско радио говорител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), предаде АФП. „Ситуацията наистина се влошава. Това личи по нарастващия брой цивилни жертви, което е твърде важно. По данни на ООН, жертвите са над 5000, а има и 10 хил. ранени“, каза пред „Радио нюз“ Майкъл Бочуркив, говорител на мисията на ОССЕ в Украйна.
Междувременно руски медии коментират
дали е възможно военно положение в Украйна или въоръжен сблъсък между Москва и Киев.
Украйна е готова да въведе военно положение. Това заяви във вторник пред телевизия „Пети канал“ Сергий Пашински, председател на комисията по сигурността и отбраната в украинския парламент. Само едно нещо спира Киев – военното положение ще е финансово неизгодно, пише „Свободная преса“. Ако сме воюваща страна, МВФ ще ни каже: „Не даваме пари, защото си има устав на Международния валутен фонд“. Имаме голяма нужда от финансова помощ, цитира вестникът думи на украинския депутат.
При все това Киев има готов план, с който да посрещне при нужда „часа Х“. По думите на Пашински, всички решения, необходими за въвеждане на военно положение, вече „са подписани и запечатани в пликове“, съобщава изданието и цитира парламентариста: „Ако, не дай Боже, в Черниговска област или в Харковска се появи макар и една батальонно-тактическа група, ще бъде обявена война на Русия, но това не е сценарият, за който да мечтаем“.
Напълно е възможно Киев да обяви военно положение, смята руският военен експерт Семьон Багдасаров. „Да, украинските власти искат да получат пари от МВФ, но и ситуацията в Донбас не се развива в тяхна полза – украинската армия търпи огромни загуби“, обяснява той. Само на 18 януари загубите на Киев според него са достигнали „две роти, т.е. 200 убити“, и 27 танка.
Военното положение би дало на Киев възможност
да хвърли срещу размирния Изток „всичките ресурси на 42-милионна Украйна“.
От друга страна, „МВФ вече се колебае дали да преведе поредния транш“ на Украйна, а военното положение би направило „крайно съмнителна перспективата за връщане на парите“, разсъждава аналитикът.
Киевският режим може да въведе военно положение, ако нещата стигнат до криза, прогнозира друг руски наблюдател – Алексей Фененко. Според него властите в Украйна се въздържат засега от тази стъпка не заради страх да бъдат лишени от парите на МВФ, а защото се боят да не избухне социално недоволство. След поражението през август в момента Киев „няма пълноценна армия“ и се нуждае от време, за да повиши военния си потенциал. Затова военното положение не би му дало възможност да реши проблема със сепаратистите в Донбас, смята експертът.
Според него обаче „Пашински съвсем не блъфира“ и говори за възможно въвеждане на военно положение в региони, съседни със сепаратистките зони – т.е. в Харковска и Запорожка, също и в „традиционно неспокойната Одеска област“. „Това ще позволи на Киев при нужда да прекрати изцяло всякакви протестни движения в тези територии“, твърди руският специалист.
