Украинският президент Виктор Янукович излязъл в болнични

У краинският президент Виктор Янукович е в отпуск по болест, съобщи Олександър Орда, зам.-ръководител на Държавната медицинска администрация. 

"На президента на Украйна е издаден болничен лист поради остро респираторно заболяване, придружено с висока температура", цитира изявление на медика пресслужбата на държавния глава.

Председателят украинския Парламент Володимир Рибак подписа закона за амнистията,

който беше приет тази нощ, предаде ИТАР-ТАСС. Предстои подписът си под проекта на закона да постави и президентът Виктор Янукович. 

"Имам чувството, че този човек се опитва да печели време. Но ние няма да се оставим да ни мамят", заяви по повод заболяването на президента опозиционният лидер и бивш шампион по бокс Виталий Кличко, предаде Франс прес. 

Законът за амнистията беше приет с мнозинство, но съдържа условия, които опозицията смята за неприемливи, като прекратяване на блокадата на обществени учреждения, които все още са окупирани. 

Сега опозицията отказва да напусне барикадите в центъра на Киев въпреки приетия закон за амнистията. 

Председателят на Парламента припомни, че вчера

Янукович е заплашил депутатите, че ще разпусне Върховната рада, ако не бъде приет законът. 

На 4 февруари парламентът на Украйна ще създаде временна специална комисия, която ще отговаря за въпросите, свързани с внасяне на промени в конституцията, предаде ИТАР-ТАСС. 

Задачата на комисията ще бъде да изработи промени на конституцията относно преход към парламентарно-президентска република, заяви украинската министърка на правосъдието Олена Лукашич. 

По-рано опозицията настояваше за връщане на конституцията от 2004 г., в която се ограничават пълномощията на президента в полза на парламента. 

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц и премиерът на Полша Доналд Туск изразиха подкрепата си за диалог между властите и опозицията в Украйна, предаде ИТАР-ТАСС. 

Аз и господин Туск ще положим всички усилия за съдействие на диалога между украинските власти и опозицията, за избягване на насилието и за използване на всички възможни средства за постигане на мирно решение, каза Шулц пред журналисти след среща в Брюксел с полския премиер. 

Туск заяви, че

диалогът между ЕС и Украйна трябва да продължи, да се ускори и да се води на най-високо равнище. 

"Кризата и случващото се в Украйна не бива да създават впечатление, че не мислим за нея. Длъжни сме заедно да работим в полза на бъдещето на Украйна. Трябва да ускорим тези усилия", добави той. 

Полша, поощряваща сближаването на Украйна с ЕС, иска европейска перспектива за страната, заяви днес и полският външен министър Радослав Шикорски, цитиран от Франс прес. 

Трябва да извлечем поуки от допуснатите грешки в преговорите ЕС – Украйна по споразумението за асоцииране. Украинците държаха, и Полша ги подкрепя, в него да се споменава, че страната има право един ден да кандидатства за членство в ЕС. Ветото на някои държави оставя впечатление, че на Украйна няма да гледат с добро око в ЕС, каза Шикорски в интервю за полската информационна агенция ПАП. 

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер прикани украинския президент Виктор Янукович да не бави процеса на диалог с опозицията. 

"Действайте най-сетне сериозно и изпълнете това, което обещахте на опозицията", призова Щайнмайер след среща с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, който е на посещение в Германия. 

"Споразумението за асоцииране с Европейския съюз е най-добрият път за Украйна", заяви председателят на Европейската комисия
Жозе Барозу, цитиран от ИТАР-ТАСС.

След срещата си днес в Брюксел с премиера на Полша Доналд Туск Барозу подчерта, че в момента е много важно да се потуши конфликта в Украйна. Заедно с Туск той призова за прекратяване на насилието и политически диалог в страната.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) днес прие резолюция за Украйна, в която

хвърля отговорността за политическата криза и изострянето на напрежението в страната върху властите и отчасти върху Русия. 

В резолюцията се казва, че киевските събития са предизвикани от неочакваното решение на украинските власти да прекратят процеса по подписване на споразумение за асоцииране с ЕС. 

Осъждайки ескалацията на насилието при протестите на Евромайдана, ПАСЕ подчертава, че "смяната на политическия курс е станала без предварителни консултации с обществеността и без всякакви опити за постигане на национален консенсус" по въпроса за евроинтеграцията. 

"Това подрива демократическата законност на решението за спиране на процеса по подписване на споразумението, което ясно показа и вълната от масови протести, обхванала впоследствие страната", отбелязва документът. 

ПАСЕ обръща внимание на публичните изявления на украинското ръководство, че на решението за отказа от споразумение сериозно е повлиял натискът от страна на Русия, и по-специално заплахата да затвори границите си за вноса на украински стоки, ако Киев подпише споразумението с ЕС. 

"Заплахите със санкции и икономическият и политически шантаж с цел да се повлияе върху политически решения в друга държава са в разрез с общоприетите дипломатически и демократични норми и са недопустими", подчертава резолюцията.

Киев обмисля федерализация,

посочва в заглавие "Независимая газета". Всички политически спорове и самата политическа криза в Украйна произтичат от коренните различия между проевропейски настроените западни райони и останалата част от страната – най-вече с проруски тежнения, смята Вадим Колесниченко, депутат от управляващата Партия на регионите. 

Той представил пред местна телевизия своята отдавнашна идея – Украйна да стане федерална държава, която решил да внесе в парламента. 

Доскоро инициативата за федерализация на страната бе посрещана на нож, но на фона на последните събития тя наистина изглежда възможно решение на кризата, коментира украинският политолог Костянтин Бондаренко. 

Според него новото държавно устройство може да залегне в нов вариант на конституцията, който да се подготви за президентските избори догодина. Той обаче не изключва опити въпросът да бъде решен със сила. 

Вчера Русия поднови практиката за щателни митнически проверки по границата с Украйна,

информира украинското сдружение на международните автомобилни превозвачи, цитирано в "Независимая газета". 

През август Киев нарече този вид режим митническа блокада на украинските стоки. За разлика от летните събития сега Москва има готовност да подпомага икономически екипа на Янукович и май не се съмнява в здравината на позициите му. 

Търговският удар е с прицел върху бизнеса в Украйна, който съчувства на протестното движение и се стреми към скорошно подписване на споразумение за асоцииране и зона за свободна търговия с ЕС, твърди вестникът. 

Той припомня изявление на руския президент Владимир Путин, че Москва ще продължи да изпълнява договореното с Янукович през декември – отстъпка в цената на газовите доставки за Украйна, отпускане на заем от 15 млрд. долара, програми за сътрудничество с предвидени инвестиции за още над 10 млрд. 

Украйна вече получи първите 3 млрд. от заема, но с тях успя само да приключи бюджетната година –

парите не ѝ стигнаха, за да плати на руския "Газпром". 

Западът предостави обилна морална подкрепа на украинския народ, но засега отказва да го подкрепи материално, изтъква "Московский комсомолец". Според изданието само парите на руските данъкоплатци, предоставени на Украйна като заем, делят тази страна от фалита. 

Дали обаче тази щедрост ще има смисъл, ако властта в Киев падне в ръцете на хора, живеещи според принципа "беж от Москва"? – пита се всекидневникът. 

През последните няколко месеца уличните протести в Украйна бяха въртени по западните медии по добре изрепетиран сценарий – продемократични активисти се борят с авторитарно правителство, коментира в днешния си брой британският в. "Гардиън". 

Демонстрантите настояват за правото си да бъдат част от ЕС, но руският президент Владимир Путин наложи вето на шанса им за свобода и просперитет. Тази история сме я слушали многократно, включително по време на Оранжевата революция преди десетилетие, но тя отговаря само донякъде на реалността –

покана за членство в ЕС не е отправяна към Украйна и най-вероятно никога няма да бъде,

отбелязва изданието. Както в Египет миналата година, президентът, който протестиращите искат да свалят, е избран на избори, определени от от международните наблюдатели като честни, а много от хората по улиците не са кой знае какви радетели за демокрация, допълва "Гардиън". 

Няма да чуете по повечето от новините, че крайнодесни националисти и фашисти стоят в основата на протестите и нападенията срещу правителствени сгради. 

Една от трите основни партии, оглавяващи кампанията, е антисемитската "Свобода", чийто лидер Олег Тягнибок твърди, че "московско-еврейска" мафия контролира Украйна. 

И тъй, в седмицата, в която бе почетена годишнината от освобождаването на лагера "Аушвиц-Биркенау", поддръжници на тези, които подпомогнаха извършването на геноцид, биват хвалени от западните политици по улиците на Украйна, пише още вестникът. 

Украинците са дълбоко разделени по въпросите за евроинтеграцията и за протестите – главно по оста между рускоговорящия изток и юг (където комунистическата партия все още се радва на голяма подкрепа) и традиционно националистическата западна част на Украйна. 

Промишлеността в източната част е зависима от руските пазари и

би била смазана от конкуренцията в ЕС. 

Това е историческа разделителна линия, която Западът се опитва да използва още от 90-те години, за да свие руското влияние, и дори е опит за привличане на Украйна в НАТО, посочва изданието.