П олуостров Крим е по-особена украинска провинция. Историята, географското й положение и населението се различават от тези в останалата част на страната. Всички тези фактори са от значение за бъдещето на този регион.
Скити и гърци са господствали над Крим, също както и римляни, хуни, венецианци, османци и естествено - руснаци. Човек би могъл да си помисли, че жителите на полуострова могат спокойно да приемат всякакви политически обрати. Всъщност обаче те са разделен на два враждебни лагера. Едните се радват на новото правителство в Киев, а други се страхуват. Първоначално имаше протести на кримски татари. След това въоръжени лица издигнаха руското знаме над парламента на автономния украински регион. По своята история Крим се различава коренно от останалите украински провинции. Етническите украинци са малобройни и не играят значима роля в политическо отношение.
Полуостровът е свързан с Украйна само чрез осемкилометрова ивица на север. Площта на полуострова е 26 000 квадратни километра, а населението наброява почти два милиона души. Двата големи града на полуострова са столицата Симферопол и автономният Севастопол. Курортният град Ялта пък става известен със срещата между Сталин, Чърчил и Рузвелт след края на Втората световна война - среща, на която е решено политическото поделяне на Европа.
Завинаги "руски"
Векове наред Крим е родина на номадски народи от Централна Азия. Татарите, които и днес живеят тук са дали и името "Крим", което означава "крепост". Всичко се променя през 1783 година, когато Екатерина Велика анексира полуострова и го обявява "оттук нататък и за всички времена" за руски. Целенасочено императрицата заселва етнически руснаци. И днес автономната република Крим е единствената част от Украйна, в която руснаците имат значително мнозинство. Руските царе правят от Севастопол пристанище на руския черноморски флот, каквото е и до днес. Кримските татари са изтласкани във вътрешността на полуострова и към Централна Азия или днешна Турция.
Ислямската религия свързва татарите с турците, общи корени има и между езиците им. И до днес в Турция има голяма диаспора на кримски татари. През 1942 година, когато германските войски навлизат в Крим, около 20 000 татари застават на страната на Вермахта и се бият срещу руснаците. За това по-късно татарите плащат кървава цена. Сталин депортира почти всички кримски татари в Централна Азия. Смята се, че близо половината от общо 200 000 кримски татари са загинали по време на депортациите. Между 1944 и 1979 година на Кримския полуостров на практика няма никакво татарско население. Едва през 1989 година им беше официално разрешено да се завърнат. Днес татарите съставляват 10 до 12 процента от населението на Крим.
През 1954 година наследникът на Сталин, Никита Хрушчов присъединява Крим към Украинската съветска република. Украинският произход на Хрушчов тогава кара мнозина руснаци гледат с недоволство и подозрение на присъединяването на Крим към Украйна. В огромната съветска империя обаче, националността не играе почти никаква роля. Няма русници, няма украинци. Официално всички са съветски граждани. В Крим съветското съзнание явно е дълбоко вкоренено и до днес. В допитване, проведено през 2008 година, близо 15 процента от анкетираните обявяват културната си идентичност като "съветска". Те обаче, все пак, си остават малцинство: повече от половината от хората, живеещи на полуостров Крим, се самоопределят като руснаци. Едва 8,3 процента от анкетираните се обявяват за украинци в културно отношение.
В продължение на дълго време културните сблъсъци в Крим бяха не между руснаци и украинци (както сега във въстанието срещу Янукович), а между християните /руснаци и украинци/ и сунитско-ислямските татари. Много от жителите на Крим и до днес смятат, че през 1942 година всички татари са били колоборационисти. През последните години мнозина руски политици и медии често предупреждаваха за опасността от надигане на ислямизма сред татарите. Но масово радикализиране, каквото съществува например в Кавказ, така и не се появи на полуостров Крим.
Ислямът не е проблемът
Все пак кримските татари не страдат толкова от някаква религиозна дискриминация, колкото от социална и икономическа изолация. И до днес те на са получили никакво обезщетение за изоставените си земи и имущества по времето на Сталинските депортации. Според украинското право татарската общност има право на парцел за строежа на своя централна джамия. Кримските татари обаче се бориха за това си право цели 10 години. Едва през 2011 година им беше даден парцел в околностите на Симферопол.
Все по-често татарите влизат в конфликти с "руските казаци" - това са отделни групички на руски националисти в Крим. Някои от тези "казашки дружинки" приличат на паравоенни формировения. Този неприятен опит в отношенията с казаците, маргинализацията и споменът за депортациите тласкат кримските татари към подкрепа на украинските революционери. Татарите вероятно не знаят какво могат да очакват от украинците. Но последното нещо, което биха си пожелали е присъединяването на Крим към Русия.
