И збирателният аборт на момичета е явление, което обикновено се свързва с Азия. Той обаче оказва влияние и в някои средноазиатски страни и страни от Източна Европа, където несъответствието между броя на момчетата и момичетата при раждане понякога надвишава този на Индия, се казва в доклад, публикуван от френския Институт за демографски изследвания ( INED).
Според това проучване, съотношението между половете при раждане (sex ratio) е между 110 и 117 в Южен Кавказ ( Азербайджан, Армения, Грузия) и страните от Западните Балкани, включително Албания. Смята се, че съотношението е небалансирано, когато е по-високо от 105 момчета на 100 момичета.
"За трите кавказки страни съотношението се увеличава през 1990 г. и достига до по-високи стойности от текущите оценки за цяла Индия", където практиката на селективни аборти продължава да бъде демографски бич, подчертава INED . Според доклада в Азербайджан дисбалансът е най-висок (близо 117 на 100), което я прави втората страна след Китай в големината на разликата между половете при раждането.
В Западните Балкани - Албания, Косово, Черна гора - наблюдаваните нива са по-ниски. Те са около 110-111 раждания на момчета на 100 момичета. Но според INED "постоянството на индекса през годините е доказателство за реалността на дисбаланса".
Според института, който подчертава, че това явление е описано за първи път преди десет години, без да предизвика никаква реакция от страна на засегнатите страни, "запазването на традиционните патриархални ценности остават в основата на предпочитанията за мъжките раждания в тези региони". Посочените страни от Източна Европа преживяха значителни социални и политически промени от 1991 г. насам, с разпадането на социалистическата система, конфликтите и бързата промяна на условията на живот. Но според INED тези патриархални структури, оцелели по време на комунистическите десетилетия, са се засилили с падането на режимите. Кризата, която последва, доведе до бързото оттегляне на държавата и след нея семейните структури се оказаха най-силните "социални институции".
Институтът обаче смята, че "неотдавнашният спад в раждаемостта и появата на модерни здравни услуги, последвали промяната на политическата и икономическата система на здравни услуги, са подсилили желанието за извършване на предродилен избор на пола на бъдещия човек".
Отварянето на границите в началото на 90–те години на XX век доведе до внос на по-ефективно оборудване и насърчи откриването на частни клиники, се отбелязва в доклада.
