Изборите за органи на местната власт в Холандия, проведени на 3 март, потвърдиха възходящото развитие на антиислямската и антиимигрантската Партия на свободата на крайнодесния Герт Вилдерс.
Формацията спечели първото място в Алмере, град с около 180 хил. жители, и е на второ място в Хага, където е малко зад Партията на труда на доскорошния вицепремиер и финансов министър Ваутер Бос.
В първото си изявление след оповестяването на резултатите от екзитпол проучванията Вилдерс не скри задоволството си от доброто представяне на партията.
Той заяви, че очаква още по-добро представяне на предсрочните парламентарни избори, насрочени за 9 юни.
До тях се стигна, след като коалиционното правителство на християндемократа Ян Петер Балкененде се разпадна заради невъзможността на неговата партия да постигне съгласие с основния си партньор - Партията на труда, за присъствието на холандския контингент в Афганистан.
"Това, което се случи в Алмере и Хага, може да се случи и в страната. Възнамеряваме да завладеем цялата страна, ние ще бъдем най-голямата партия в страната след изборите на 9 юни", каза Вилдерс. Партията му бе втора сила на изборите за Европарламент през юни 2009 г.
Другите двама победители на вчерашните избори са либералните формации Демократи 66 (D66), която спечели 360 места повече от предишните местни избори през 2006 г., и Народната партия за свобода и демокрация (VVD), която има 200 места повече.
Зелената партия (Groenlinks) стана първа сила в Утрехт и Неймехен.
Губещи са Партията на труда на Ваутер Бос, която има приблизително 630 места по-малко в местните съвети, но остава най-голямата сила в Хага, Амстердам и Ротердам, Социалистическата партия (47 места по-малко) и Християндемократическият призив на премиера Ян Петер Балкененде, която има с около 180 места по-малко, но остава партията с най-много общински съветници в Холандия.
Големият победител на изборите са местните партии, които спечелиха около 21% или 358 съветнически места повече от 2006 г., отбеляза телевизия NOS.
Избирателната активност според неокончателни официални данни (93% от преброените гласове) е 53,5%, а преди четири години бе 58,3%.
Около 12 млн. (всички над 18 години, граждани на ЕС, регистрирани в Холандия и чужденци от страни извън ЕС, регистрирани, че живият през последните пет години в Холандия) имаха право на глас за 8900 съветнически места в 394 общини.
Гласуването е с бюлетини с кандидати, подредени от партиите, но избирателите посочват своя фаворит и е възможно име надолу в списъка да спечели съветническо място, ако събере много гласове.
Местата в общинските съвети (между 9 и 45 в зависимост от големината на общината) се разпределят между партиите. Най-голямата партия има правото да формира коалиция и след като коалицията е готова, партиите посочват изпълнителни съветници, които правят управляващ съвет, подобен на националното правителство.
Заседанията на местните съветници са публични, а заседанията на назначения съвет - закрити. И двата обаче се председателстват от кмета, който се назначава от кралицата. И двата органа - съветниците и съветът, действат като система, която взаимно се контролира и балансира.
