Само християни, моля – Източна Европа не иска бежанци

И зточноевропейските членки на Европейския съюз проявяват неохота, когато стане дума да приемат бежанци.

Според някои политици много от кандидатите за убежище са твърде „чужди” за техните общества.

Вместо това те предпочитат имигрантите християни.

Кадрите с насилие в Сирия и Ирак, както и с пристигащи мигранти по бреговете на ЕС след опасни пътувания през Средиземно море, не предизвикват особена реакция сред източните членове на съюза.

Правителствата във Варшава, Вилнюс, Рига и Прага показват рядко срещана солидарност в отхвърлянето на квотите за бежанци, докато ЕС се опитва да разпредели имигрантите. Съюзът иска да облекчи натиска върху Италия и Гърция, където десетки хиляди мигранти пристигнаха с кораби от Северна Африка и Близкия изток тази година.

Броят на бежанците, които в последните си изявления правителствата заявиха готовност да приемат, е значително по-малък от предложенията на Европейската комисия за разпределянето на 40 000 души.

Ако питате правителствата в Централна и Източна Европа и балтийския регион, те искат да приемат бежанци християни.

„Все пак ние сме страна, принадлежаща към християнската култура”, каза наскоро Маргус Тсахкна, консервативният министър на социалните въпроси в Естония.

В Словакия премиерът Роберт Фицо заяви, че християните е по-малко вероятно да предизвикат страхове сред местното население. Той добави, че с мюсюлманските бежанци може да опитат да се смесят терористи.

Словакия е една от страните с най-нисък брой приети кандидати за убежище. Четиринадесет души са получили официален бежански статут за последната година от общо 331 подадени молби. Крайнодесни и националистически организации демонстрираха там през последните седмици „срещу ислямизацията на Европа”.

В съседна Чехия група, наричаща се „Блок срещу исляма” успя да събере 145 000 подписа в петиция срещу мюсюлманските имигранти.

Чешкият президент Милош Земан нееднократно се изказа против приемането на бежанци от северноафрикански страни като Либия.

„Бежанците, чийто културен произход е съвсем различен, няма да са в добро положение в Чехия”, каза той, цитиран от свой говорител. Според Земан от друга страна имигрантите, които са „близки от културна гледна точка”, са източноевропейските славяни и християните от Сирия.

Левоцентристкото чешко правителство се съгласи да приеме 1500 бежанци, след като се противопостави на плана на ЕС за разпределяне на мигранти на задължителен принцип. Правителството иска „целият процес да е под контрола му”, каза премиерът Бохуслав Соботка.

Затова новодошлите трябва да минават през проверки на произхода си и ще живеят извън градските центрове, някои от тях – в изолирани райони в подножието на Бескидите.

Полша, чието население е три пъти по-голямо от това на Чехия, вероятно ще приеме около 2000 бежанци, но за много поляци дори и този брой е прекалено висок.

Според социологическо изследване, което бе публикувано в понеделник в консервативния полски ежедневник „Жечпосполита”, над 70% от запитаните казват, че са против бежанци от Африка и Близкия изток да идват в Полша.

Същото мнение изразяват и 55% от анкетираните в сходно изследване в Латвия по отношение на приемането на такива хора в балтийската страна. Дори предпочитаната група на християнските бежанци предизвика отрицателна реакция сред някои.

Петдесет християнски семейства от Сирия, пристигнали в Полша в края на седмицата, станаха част от политическите борби на фона на предстоящите парламентарни избори там наесен.

„Ние поляците, както и правителството, трябва да действаме солидарно към нашите сънародници извън националните ни граници”, каза консервативният политик Беата Шидло. Съперничката на премиера Ева Копач имаше предвид етническите поляци в Казахстан, които по думите ѝ трябва да имат право да се преместят в Полша.

Докато из източноевропейските общества обикалят изказванията за „чуждите в културно отношение” бежанци, на други им бива напомнено не толкова далечното минало, когато поляци, чехи и литовци бягаха на Запад от комунистическите режими.

„Важно е ние, литовците, да не заключваме сърцата си”, каза Гинтарас Грушас, архиепископът на Вилнюс.

„Нашите предци, нашите баби и дядовци също са били бежанци”.

В Полша над 60 неправителствени организации обединиха сили, за да напомнят на правителството и обществото за времената, когато поляците са получавали помощ от други, както и за борбата си за свобода и демокрация, с която страната се гордее.

Те написаха следното в публикувано през юни отворено писмо: „Ако ще наричаме Полша люлка на солидарност, ако декларираме, че са ни скъпи свободата и човешките права, трябва да се ангажираме с подпомагането на тези, които не могат да се върнат в родните си страни”.