Е врокомисарят по въпросите на разширяването Щефан Фюле и сръбският министър-председател Ивица Дачич откриха официално първото заседание на междуправителствената конференция по въпроса за присъединяването на Сърбия към ЕС.
Това е исторически ден за Сърбия и за ЕС,
подчерта Фюле. Той изтъкна, че началото на преговорите е начало на нова, най-важна фаза в отношенията на ЕС със Сърбия. Подчертавайки, че на страните предстои дълга работа, еврокомисарят подчерта пред Белград необходимостта от пълно изпълнение на договореностите за нормализирането на отношенията и диалога с Косово.
Ивица Дачич заяви, че става въпрос за най-важното събитие за Сърбия в периода след Втората световна война.
Тази конференция не е подарък за Сърбия, ние заслужихме това със своята привързаност към изпълнението на нашите задължения, отбеляза той.
Дачич изрази надежда, че през 2018 г. Сърбия ще бъде готова за членство в ЕС, а през 2020 г. ще стане членка на ЕС.
Първите следващи стъпки на Сърбия
в областта на европейската интеграция ще бъдат подготовките за отваряне на преговорни глави 23 (за съдебната система и основните права) и 24 (за правосъдие, свобода и сигурност) и скринингът, но цялото ни внимание ще бъде насочено към икономическия напредък на страната, заяви първият вицепремиер Александър Вучич за Танюг.
Председателят на Демократическата партния на Сърбия и бивш премиер Воислав Кощуница направи днес оценката, че започването на преговори за присъединяване към ЕС е
"ирационално решение" на Сърбия
и предложи да се свика референдум по въпроса трябва ли Сърбия да се присъедини към ЕС или да бъде политически неутрална, предаде Танюг. Кощуница каза, че Сърбия търпи "непоносими икономически и държавни загуби" от европейската интеграция и че няма нито една сериозна икономическа или държавна причина, поради която тя да продължи по този "грешен път". Кощуница смята, че следва ново безкрайно рекетиране заради Косово, както и че ЕС унищожава културните, традиционните и самобитните национални ценности. "Когато видим всичко това, започването на преговори за присъединяване към ЕС е "ирационално решение" на Сърбия", подчерта той.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу пък коментира, че откриването на първата междуправителствена конференция по въпроса за присъединяването на Сърбия към ЕС е
голям успех
и отваряне на напълно нова глава в отношенията между страната и съюза, предаде Танюг. "Искам да похваля Сърбия за реформаторските ѝ усилия и напредъка, който постигна през изминалите години", каза Барозу. "Гражданите на Сърбия имат силен европейски стремеж и ние ще продължим да подкрепяме Сърбия в по-нататъшното постигане на напредък, стъпка по стъпка, по европейския ѝ път", заяви Барозу.
Той поздрави смелите и постоянни усилия, положени през последните месеци от сръбското правителство, и посочи предизвикателствата, които очакват страната по пътя ѝ към ЕС в ключовите области на върховенство на правото, включително съдебна реформа, борба против корупцията и организираната престъпност, реформа на държавната администрация, независимост на ключовите институции, свобода на медиите, борба против дискриминацията и защита на малцинствата.
Сърбия получи официален статут на кандидат за членство през март 2012 г.,
но ЕК даде зелена светлина на преговорите повече от година по-късно, след като през април 2013 г. Сърбия постигна "историческо споразумение" за нормализиране на отношенията си с Косово.
Белград категорично отхвърля възможността да признае независимостта на Косово, обявена едностранно през 2008 г. от албанското мнозинство, но под натиска на Брюксел намали напрежението и подобри отношенията си с Прищина, което отвори пред Сърбия вратите на ЕС, отбелязва АФП.
На 20 декември 2013 г. председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой потвърди официално решението на лидерите на ЕС, прието на срещата на високо равнище на страните от ЕС (19-20 декември 2013 г.) да започнат присъединителни преговори със Сърбия на 21 януари 2014 г.
Намерението на Белград е да завърши преговорите до 2018 г. и през 2020 г. вече да е член на съюза.
"Сърбия започва преговори с ЕС", "Исторически ден за Сърбия", "Започват преговорите с Европа". Това са част от заглавията на днешните белградски вестници.
Какви задачи да очаква Сърбия във връзка с Косово ще стане ясно в сряда, когато започва прегледът на глава 35, пише вестник "Вечерне новости".
В понеделник правителството назначи за ръководител на преговорната група за тази глава министъра за Косово Александър Вулин, отбелязва изданието.
Ръководителката на преговорния екип на Сърбия Таня Мишчевич заявява пред вестника, че освен главата за Косово Сърбия планира до края на тази година да започне преговори в шест области.
Вестник "Политика" цитира европейски дипломати в Брюксел, според които
амбициозният план на Белград да приключи преговорите до 2018 г. не е твърде реален,
тъй като е необходимо да бъдат проведени много реформи, да бъдат постигнати нови и да бъдат приложени вече постигнатите споразумения между Белград и Прищина.
Мишчевич увери, че страната е готова и за най-трудните въпроси.
"Чувствам се като зад волана на "Ферари" със запален двигател и само чакам да потегля",
коментира тя.
Сърбия достигна точка, от която няма връщане назад и сега наистина и изцяло определя своето бъдеще - не в смисъл на бъдещо и потенциално членство в ЕС, а в смисъл на създаване на общество, което прилича на всички обкръжаващи я европейски общества, каза още Мишчевич .
Мнозина в Сърбия смятат, че Косово ще остане основна пречка по пътя към членство, особено евроскептиците, водени от бившия премиер националист Воислав Кощуница.
Те предупредиха, че Белград ще бъде принуден да признае независимостта на отцепилата се провинция преди да се присъедини към блока, което е недопустимо за почти цялата местна политическа класа.
Белград ще трябва да преструктурира своята боледуваща икономика и да реформира гигантския държавен сектор,
който поглъща правителствените финанси.
"Трябва да си дадем сметка, че администрацията ни не е достатъчно готова и че няма достатъчно институционален капацитет... Ще бъдат необходими години и инвестиции, за да достигнат европейското ниво", коментира Мая Бобич от местното "Европейско движение в Сърбия".
Досега Сърбия не успя да намали държавния си сектор, в който работят над 700 хил. души. Не успя да въведе ред и в задлъжнелите държавни компании.
Преговорите за членство биха могли да отправят окуражаващо послание към чуждестранните инвеститори, отбелязва икономическият анализатор Милан Чулибрък.
Средната работна заплата сега възлиза на около 400 евро, а безработицата достигна 20,1%.
Освен икономиката, Сърбия ще трябва да коригира политиката в сферата на земеделието, околната среда и енергийните стандарти, за да ги приведе в съответствие с изискванията на ЕС.
Щефан Фюле пък заяви миналата седмица, че ще продължи да обръща внимание на върховенството на закона в Сърбия, особено на реформата на съдебната система и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
