Д вамата най-високопоставени живи лидери на червените кхмери бяха осъдени от трибунал в столицата на Камбоджа Пномпен, под егидата на ООН, на доживотен затвор за извършване на престъпления срещу човечеството.
Първата емблематична присъда срещу режима, довел до смъртта на близо два милиона души в Камбоджа между 1975 и 1979 г. идва 35 години след падането на червените кхмери от власт.
Осъдените са идеологът на режима Нуон Чеа, на 88 години и на държавният глава на "Демократична Кампучия" Кхиеу Самфан, на 83 години.
Делото срещу тях започна през 2011 г., но сложната съдебна процедура беше съкратена, за да може да бъде произнесена поне една присъда преди смъртта на над 80-годишните обвиняеми.
Днешната присъда е по първия "минипроцес" за престъпления срещу човечеството, причинени по време на една от най-големите насилствени миграции в съвременната история.
След като завземат властта през април 1975 г., червените кхмери буквално опразват цели градове в страната, прилагайки извратен вариант на марксистката утопия, предвиждащ създаването на земеделско общество без пари и градско население.
Тридесет и пет години след свалянето на режима на червените кхмери, Унг Симонави е все още преследвана от смъртта на 46 членове на своето семейство. Тя е сред около двата милиона жители на столицата, принудени да напуснат дома си, за да работят в колективните стопанства.
Макар че успява да оцелее през почти четирите години принудителен труд в оризовите ниви, екзекуциите и гладът й отнемат семейството. Войници на червените кхмери "пребиха леля ми до смърт с три палки пред очите ми, дядовците и бабите ми умряха от глад", разказва 50-годишната жена и по бузите й се търкалят сълзи.
През октомври, в края на съдебните изслушвания, които продължиха две години, обвинението поиска доживотен затвор за двамата обвиняеми, тъй като това е най-тежкото наказание, предвидено от трибунала. За голямо огорчение на оцелелите жертви на режима, двамата обвиняеми отхвърлят всички обвинения.
"Как могат да заявят, че не са знаели за тези престъпления?", негодува Унг Симонави, която, както много от оцелелите от режима, се надява най-после да бъде въздадена справедливост. Според нея те трябва да приключат живота си в затвора.
Поч Сопорн, който губи баща си по времето на режима, бил на 12 години, когато войниците влезли в дома му в предградията на Пномпен и наредили на семейството му да замине. "Ядях плъхове, котки, гущери, хлебарки. Ядяхме всичко, което намерим, за да оцелеем", спомня си той за годините в един трудов лагер.
Общо около два милиона души, което е една четвърт от населението на страната, са загинали от изтощение, болести, заради изтезания или са били екзекутирани по време на режима на Пол Пот, починал през 1998 г., без да бъде изправен на съд.
При символичното откриване на процеса през юни 2011 г. и преди неговото съкращаване, на банката на обвиняемите седяха четирима бивши представители на режима на червените кхмери.
Една от тях - министърката за социалните въпроси Йенг Тирит, която беше обявена за негодна да бъде съдена заради деменция, беше освободена през 2012 г. Съпругът й Йенг Сари, някогашният министър на външните работи, почина на следващата година на 87 години.
Трибуналът, критикуван заради мудността си, досега е издал само една присъда - срещу Дуч, чието истинско име е Каинг Гуек Еав, бивш началник на затвора S-21 или "Туол Сленг" в Пномпен, където 15 000 затворници са изтезавани, преди да бъдат екзекутирани. През 2012 г., той беше осъден на апелативна инстанция на доживотен затвор.
Вторият процес срещу Нуон Чеа и Кхиеу Самфан започна в края на юли. Той ще обхваща обвиненията в геноцид - тези обвинения се отнасят само до виетнамците и мюсюлманското малцинство на народа чам, принудителните бракове и насилието, упражнено по този повод, както и престъпленията, извършени в многобройните трудови лагери и затвори, един от които е бил S-21.
