България с „частично изключение“ за разселването на мигрантите в ЕС

Д ържавните и правителствените ръководители на ЕС отхвърлиха окончателно идеята за схеми за задължително разселване на 40 хил. имигранти, пристигнали в Европа, обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск. 

Туск и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер поясниха, че разселването ще става на доброволна основа. 

„Има две изключения – Унгария и донякъде България,

защото тези две държави са засегнати от силни мигрантски потоци и мисля, че те ще получат от нас специално отношение, когато дойде времето за разпределението на молбите за убежище“, заяви Туск. 

Юнкер отбеляза, че въпросът не е дали схемата ще бъде задължителна или доброволна, а да бъде оказана подкрепа на Италия и Гърция. 

Преговорите в Европейския съвет продължиха почти до 4 ч. наше време тази сутрин. 

Първоначално ЕК предложи схеми за задължително разселване на 40 хил. имигранти от Сирия и Еритрея, приети в Гърция и Италия, както и за още 20 хил., пристигнали в други държави по света. Великобритания, Ирландия и Дания имаха правото да не участват в схемата. 

Съобразно думите на Туск, Унгария и „частично“ България ще бъдат изключени от доброволната схема, чието окончателно договаряне предстои следващия месец. 

Според АП около дузина страни са били против плана, а още 12, които биха го подкрепили, искат методът за споделянето на бежанците да бъде подложен на преоценка. 

Критериите за разпределение, предвидени от ЕС,

взимат предвид населението на страните, икономическата сила, нивата на безработица и усилията, вече предприети, за оказване на помощ на бежанците. Критериите трябва да бъдат определени от вътрешните министри до края на юли, уточни Туск. 

Предстоят още много много спорове, прогнозира висш европейски дипломат, цитиран от Ройтерс. 

Лидерите, които бяха твърдо решени да не бъдат въвлечени в препирни за гръцкия дългов проблем на срещата си в Брюксел, вместо това седем часа спориха дали да приемат 40 хил. сирийски и еритрейски кандидати за убежище, намиращи се в Италия и Гърция, и още 20 хил. души сега извън ЕС, отбелязва Ройтерс. 

„Дебатите бяха много интензивни“, призна канцлерът на Германия Ангела Меркел пред репортери след края на заседанието, като описа мигрантската криза като „най-голямото предизвикателство, което е видяла в европейските дела през времето си като канцлер“. 

По време на вечерята снощи италианският премиер Матео Ренци упрекна колегите си за неохотата да подкрепят плана, замислен като спешен отговор на трагедията със смъртта на 2000 мигранти в Средиземно море тази година, който обаче срещна възражения, особено в Източна Европа. 

„Ако мислим, че Европа е само бюджети, това не е онази Европа, за която мислехме през 1957 година в Рим“,

каза Ренци, намеквайки за основополащия договор на съюза. „Ако не се съгласите с приемането на 40 хил. бежанци, не заслужавате да бъдете наричани Европа“, казал Ренци на останалите лидери, предаде Асошиейтед прес. 

„Ако това е вашата идея за Европа, можете да си я задържите. Или има солидарност, или не ни губете времето“, казал той според европейски дипломат, настоял за анонимност. 

„Има само едно решение – всеки трябва да защитава собствените си граници“, каза унгарският премиер Виктор Орбан пред репортери. „През следващите години милиони ще потеглят на път, ако усетят, че имат шанс да влязат“, каза той. 

Дискусията стана толкова напрегната, че речта на британския премиер Дейвид Камерън послужи като интерлюдия, за да охлади страстите, отбелязва Ройтерс. Дългоочакваното слово, с което той обяви, че ще се бори за нов договор за Великобритания, беше сведено само до 10 минути. 

Страните от Европейския съюз одобриха окончателно и фонд от 21 млрд. евро,

който ще играе централна роля в инвестиционна програма за увеличаване на растежа и заетостта в съюза, предаде ДПА. 

Въпреки че излиза от рецесията, икономиката на ЕС продължава да е мудна, а инвестициите все още са на по-ниски равнища, отколкото преди кризата. Целта на фонда е осигури гаранции, привличайки инвестиции от около 315 млрд. евро за проекти, които иначе биха били смятани за рисковани. 

„В настоящия икономически контекст има категорична необходимост от насърчаване на инвестициите“, заяви латвийският финансов министър Янис Рейрс, чиято страна е ротационен председател на ЕС. 

Ден по-рано създаването на фонда беше одобрено от Европейския парламент. Очаква се гаранционният фонд да влезе в сила в началото на юли, а първите му операции са планирани за средата на септември, се казва в комюнике на ЕС.