И ран очаква доставка на руски зенитно-ракетни комплекси „С-300“ до края на годината, заяви секретарят на иранския Висш съвет за национална сигурност Али Шамхани, цитиран от АП и ТАСС.
Смятам, че до края на годината те ще бъдат доставени, каза Шамхани пред журналисти в кулоарите на среща в Москва на секретарите на съветите за сигурност от страните членки и страните наблюдатели в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).
След постигнатото рамково споразумение между световните сили и Техеран за ограничаване на иранската ядрена програма, на 13 април руският президент Владимир Путин подписа указ, с който отмени ембаргото за доставка на комплекси „С-300“ на Иран. То беше наложено през 2010 г. от тогавашния президент Дмитрий Медведев под натиска на Запада след санкциите на ООН срещу Иран заради спорната му ядрена програма.
Указът на Путин влезе в сила веднага след подписването му.
Договорът за доставка на зенитно-ракетни комплекси „С-300“ бе сключен между Русия и Иран през 2007 г.
Необходимостта от доброволното ембарго за доставката на зенитно-ракетни комплекси „С-300“, което Русия бе наложила на Иран, напълно отпадна, коментира и руският министър на външните работи Сергей Лавров, позовавайки се именно на постигнатия напредък в преговорите по иранската ядрена програма и съгласуването на политическата рамка на окончателното споразумение по въпроса.
Зенитно-ракетните комплекси „С-300“ имат изключително отбранителен характер, не са приспособени за нападателни цели и следователно не поставят под заплаха никоя страна в региона, включително Израел, подчерта Лавров.
САЩ и Израел веднага критикуваха решението на Путин.
В телефонен разговор с руския министър на външните работи Сергей Лавров, държавният секретар на САЩ – Джон Кери, изрази безпокойство по повод вдигането на забраната, предаде Ройтерс, като се позова на говорителя на Белия дом – Джош Ърнест.
Решението на Русия да започне с Иран размяна на стоки срещу петрол също може да породи тревога, каза той. Ърнест допусна възможността за налагане на санкции на Руската федерация заради бартерното споразумение с Ислямската република, предаде ТАСС. Той обаче уточни, че засега няма взето решение по въпроса.
„Нашата опозиция срещу тези продажби датира от дълго време и е публично достояние. Ние смятаме, че тези (доставки) не помагат за нищо“, коментира и говорителят на Пентагона полковник Стивън Уорън.
Израел определи вдигането на забраната като
пряк резултат от легитимността, дадена на Иран
с подготвяното споразумение за ядрената му програма, и е доказателство, че икономическият растеж, който ще последва от вдигането на международните санкции, ще бъда използван от режима в Техеран, за да се въоръжи, а не да осигури благосъстоянието на иранския народ.
Решението на Русия да достави на Иран зенитно-ракетните комплекси
„безпокои Европейския съюз“, но Еврокомисията смята, че то няма да повлияе на хода на преговорите
за ядрената програма на Техеран, коментира говорителката на външнополитическата служба на ЕС Катрин Рей. „Ние приехме за сведение решението на Руската федерация за възможна доставка на ракети „С-300“ на Иран. Това не е нов сюжет, продължаваме да изразяваме нашето безпокойство във връзка с това, но смятаме, че това решение няма да повлияе на преговорите за ядрената програма на Иран, които трябва да се увенчаят с постигането на всеобхватно споразумение през юни“, каза Катрин Рей.
Според източник от Кремъл сега иранците ще трябва да сключат нов договор, като
може да им бъде предложена по-модерна система за ПВО.
Освен това Русия очаква от Иран да оттегли от международния арбитражен съд иска си за обезщетение в размер на 4 млрд. долара, подаден за неизпълнение на договора от страна на Русия, отбелязва „Комерсант“.
Днес Али Шамхани заяви, че искът ще бъде оттеглен само след доставката на ракетните комплекси.
Руският му колега Николай Патрушев коментира, че
доставката ще зависи от руските производители.
„Комерсант“ твърди, че въпросът за снемане на ембаргото за доставката на „С-300“ се обсъжда от руското ръководство още от лятото на 2012 г., когато Путин започна третия си президентски мандат. По думите на източник от Кремъл още когато е бил премиер, Путин е смятал за „проява на слабост“ отказа от иранската сделка, но не искал да се меси в работата на президента Дмитрий Медведев, защото това би било „нарушение на договорките им“.
„Независимая газета“ цитира мнението на Раджаб Сафаров, директор на Центъра за изучаване на съвременен Иран, според когото решението на Путин е изпреварващ ход, защото по всичко личи, че санкциите срещу Иран ще бъдат снети. А след това към иранския оръжеен пазар ще се втурнат и западните компания – „да спечелят милиарди долари“.
„Безусловно това решение открива
огромни възможности за руския военнопромишлен сектор.
Това е сигналът на Кремъл, че по направление Иран е дадена зелена светлина“, казва пред вестника експертът.
„Известия“ насочва вниманието към думите на Лавров, че решението за отмяна на ембаргото е обусловено от нежеланието на Москва да продължава да понася щети. „Не можеше да не отчетем търговския и репутационния аспект. Вследствие на прекратяването на договора, ние понасяме значителни финансови загуби и вече не виждаме необходимост от такава позиция“, цитира вестникът руския външен министър.
Вестник „Новие известия“ припомня, че през февруари на оръжейния панаир IDEX-2015 в Абу Даби генералният директор на „Ростех“ Сергей Чемезов е предложил на иранците вместо „С-300“ модернизираната ѝ версия „Антей-2500“. Даже им казал, че Русия вече произвежда още по-съвременна система за ПВО – „С-400 Триумф“, но иранците още размишлявали дали да приемат.
