Шест малко известни и твърде любопитни факта за Нелсън Мандела

Нелсън Мандела бе световноизвестна фигура и много детайли от неговия живот и кариера бяха публично достояние.

Ето обаче шест неща, които може да не знаете за починалия южноафрикански лидер.

1. Той е бил фен на бокса
В младежките си години Мандела обичал да се боксира и да тича на дълги разстояния. Дори и през 27-те години, прекарани в затвор, той е тренирал всяка сутрин. "Не ми харесваше насилието в бокса. Повече ме интересуваше науката в него - как движиш тялото си, за да се защитиш, как атакуваш и едновременно се отдръпваш и какъв ритъм си налагаш по време на мач, пише той в своята автобиография "Дългият път към свободата".

"Боксът е равенство. На ринга класата, възрастта, цветът и богатството са ирелевантни. Не съм се бил откакто влязох в политиката. Основният ми интерес бе в тренировките. Смятам тежките упражнения за отличен отдушник за напрежението и стреса. След усилена тренировка се чувствах умствено и физически по-лек", пише той. Сред експонатите в музея на семейство Мандела в Совето посетителите могат да видят колана от световния шампионат, даден на Мандела от американския боксьор Шугър Рей Ленард.

2. Истинското му име не е Нелсън
Ролихлала Мандела бил деветгодишно момче, когато учител от началното училище в Куну му дава английското име Нелсън, съгласно обичая да се дават християнски имена на всички ученици. Обичайна практика в Южна Африка и други части на континента е било да получиш английско име, за да може чужденците по-лесно да го произнасят.

Ролихлала не е често срещано име в Южна Африка. То е на ксоза, един от 11-те официални езика в страната, говорен от около 18 на сто от населението. Буквално значи "дърпам клон на дърво", а в преносен смисъл - "немирник, размирник". Въпреки това в Южна Африка Мандела често бе наричан с името на своя клан - Мадиба - което южноафриканците използваха с респект.

3. Бил е в списъка за наблюдение на потенциални терористи на САЩ до 2008 година
Наред с други лидери на бившия Африкански национален конгрес (АНК), Мандела имаше право да посещава САЩ единствено със специално разрешение от държавния секретар, тъй като АНК бе определена като терористична организация от правителството на апартейда в ЮАР.

"Откровено казано, много ми е неудобно да трябва да давам разрешение за влизане на собствените си колеги - външния министър на Южна Африка, да не говорим за великия лидер Нелсън Мандела", заяви тогавашният държавен секретар Кондолиза Райс през 2008 г. Законопроектът за изваждане от списъка беше внесен от Хауърд Берман, председател на Комисията по външните работи на Камарата на представителите, който обеща да премахне това унизително положение. Роналд Рейгън включи АНК в списъка през 80-те.

4. Забравил си е очилата, когато е освободен от затвора
Пускането му на свобода на 11 февруари 1990 г. дойде след години на политически натиск срещу апартейда. Този ден Мандела е бил "смаян и малко притеснен", си спомня той след време.

Мандела и тогавашната му съпруга Уини са били заведени в центъра на Кейптаун, за да говорят пред огромна развълнувана тълпа. Когато обаче извадил текста на речта си, той установил, че е забравил очилата си и му се наложило да ползва тези на Уини.

5. Обличал се е като шофьор, за да се измъква от полицията
След като минал в нелегалност заради дейността си в АНК, умението на Мандела да избягва службите за сигурност му донесло прякора "черния Пимпернел" по името на романа "Скарлет Пимпернел", в който се разказва за човек с тайна самоличност. Мандела е известен с това, че се е дегизирал като шофьор, градинар и главен готвач, за да може да пътува из страната, незабелязан от властите. Изглежда никой не знае как Мандела, който е действал нелегално с фалшива самоличност, в крайна сметка е бил разкрит и заловен.

6. Имал си е собствена адвокатска кантора, но му отнело години, за да се дипломира
Мандела изучавал право с няколко прекъсвания в продължение на 50 години и е бил късан на почти половината предмети. Две години обучение по право в университет му е позволило от август 1952 година заедно с Оливър Тамбо да отворят първата кантора за чернокожи в Йоханесбург - "Мандела и Тамбо". Окончателно завършва образованието си в затвора през 1989 година.