Т икал е една от най-големите археологически находки на руини на град от времето на разцвета на цивилизацията на маите. Намира се в северна Гватемала и е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 година. Макар че са намерени постройки, датиращи още от IV в. пр.н.е., истински разцвет Тикал постига в периода 200 г. до 900 г.
Населението по това време е между 100 000 и 200 000 жители.
Тикал е може би най-добре изученият и най-добре разбран от всички други градове на маите, тъй като тук са намерени останките на много от техните царе и владетели и има запазени много монументи.
Названието Тик’ал на езика на маите означава "място, където могат да се чуят гласовете на боговете".
В йероглифите, издълбани в камъка, се среща и по-старото име на града Яш-Мутул – "зелена приказка".
Тикал е бил най-бляскавият от всички градове на маите. Неговите извисяващи се като кули пирамиди и акрополи някога са били най-високите постройки в Западното полукълбо.
Днес най-прочутите и внушителни руини от маите в Гватемала, негов център е Големият площад, обграден от високи, добре възстановени храмове, които някога са били измазани и боядисани в ярки цветове.
