Н а 27 ноември, на 90-годишна възраст, приключи земния си път Ваклуш Толев – богослов и общественик, автор на трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика. Стотици негови близки, приятели, съмишленици и събожници, както ги нарича приживе, се събраха да го изпратят днес в катедрален храм "Света Неделя".
Ваклуш Толев е роден през 1923 г. в пловдивското село Поповица. Още от младежките си години е активен антикомунист и патриот. Учи право в софийския университет, но не успява да завърши до 1944 г. След девети септември е изправен пред народния съд заради възгледите си и офицерския си чин в българската царска армия. Пред съдниците си заявява, че
докато е жив, с всички сили ще се бори за пълното унищожение на комунистическата идеология.
Тази дързост му спечелва статута "непоправим", както и живота. За да бъде пречупен, е изпратен за няколко години в лагера в Белене, след което престоява в почти всички затвори в страната. Освободен е след приетата амнистия за политически затворници през 1964 г.
След освобождаването си успява да завърши богословие в Духовната академия в София. Работи като библиотекар в Пловдивската митрополия, където организира първата иконна изложба с ценни икони от цялата страна.
След 10 ноември 1989 г. започва да изнася публични лекции в цялата страна, в продължение на няколко години изнася курс по история на религиите в софийския и пловдивския университет. Основава своя школа, наречена “Път на Мъдростта”. Лекциите му се публикуват под фомата на списание, наречено "Нур" – нетленна светлина. Издава и няколко книги – “История и теория на религиите” в три тома, преиздавани три пъти досега, “Духовните дарове на България” в два тома, посветена на историята на българската духовност, “Седемте лъча на еволюцията” – един нов поглед върху езотеричното знание, “Беззаветен завет”, стихосбирката “Разпилени бисери” и др.
В своите лекции Ваклуш Толев интерпретира достиженията на световната култура през собствена призма. Оригиналният му прочит на историята и теорията на религиите се развива под формата на самостоятелно учение, което той нарича Път на Мъдростта.
В основата на учението на Ваклуш Толев стои неговата
вътрешна убеденост, че човекът съдържа в себе си огромен потенциал
и трябва да работи за неговото извеждане и прилагане. Този потенциал се е разгръщал постепенно в хилядолетната човешка еволюция, за което основен принос имат духовните учения и религии. В този смисъл той ги подрежда йерархично в т.нар. доктрина за йерархия на духовните вълни – Сътворение, Митология, Правда, Любов, Мъдрост, Истина и Свобода.
Ваклуш Толев определя учението си нито като наука, нито като нова религия. Мъдростта, която е интуиция и рефлекс за истина, съчетава постиженията и на двете – сърцето и ума, Бог и еволюцията не си противоречат, убеден е той. Според него отделно от представата за бог, която е културно обусловена и се променя във времето, бог все пак има, но вътре в човека. Това е и основната концепция в учението му –
че човекът е бог в развитие, че няма зло, а има нееволюирало добро.
Човекът се разглежда не като раб божии, не като брат или сестра, а като събожник, защото духовното родство е по-важно от кръвното.
Ваклуш Толев често казваше приживе, че не е важна биографията, а вътрешната характеристика, че фактите са гробари на истината. Как самият той би искал да бъде запомнен, разбираме от следния стих-епитафия, публикуван в стихосбирката му "Разпилени бисери":
"Тогава нека моят гробен камък,
където пътникът ще иска да чете,
да няма надпис, щото дух и пламък,
е бил моят път и мойто битие"
Отдолу можете да гледате биографичния филм за Ваклуш Толев "Пътят на Мъдростта"
