С поред финансиста Емил Хърсев възможностите на бюджета да повлияе върху активизиране на икономическите процеси са скромни и това се вижда и от планирания в проекта икономически растеж от 1,8%.
Нямам опасения, че българската икономика ще тръгне надолу, напротив, но възстановяването ще е бавно, коментира той пред БТА.
Няма съществена разлика и в прогнозирания дефицит. Залага се максималния дефицит, който една държава във валутен борд може да си позволи, посочи Хърсев.
Реалният буфер в нашите бюджети обикновено е в инвестиционната програма - в случай, че драматично не се изпълняват приходите, се реже от предвидените инвестиции и това е балансиращият механизъм, коментира финансистът.
Буфер са средствата и за съфинансиране по европейските програми. Относно създаването на фонд, от който ще се отпускат средства на конкурсен принцип за отделните министерства, Хърсев коментира, че механизмът за програмно бюджетиране е признат в цяла Европа и е много добър начин за разпределяне на публични средства.
Хърсев добави, че това не е новост за страната ни. Не вярвам някой да може да извърши чудеса в бюджетния процес при положение, че страната ни вече пета година е в депресивна икономика, отговори финансистът на въпроса ще може ли да се активизира икономиката чрез мерките, заложени в бюджета.
Свиването на разходи за държавния апарат е крайно наложително, не сме стигнали до размерите на гръцкия чиновнически апарат, но сме сред челните места в Европа по брой на администратори на глава от населението и това би трябвало да се намали, посочи Хърсев.
В бюджета обаче не виждам сериозно свиване на разходите поради това, че свиването на персонала се компенсира от идеята за увеличаване на неговите заплати, но поне има нагласа да не се харчи повече за държавния апарат, коментира финансистът. Относно рисковете, които вижда пред изпълнението на бюджета,
Хърсев коментира, че най-големият риск за всяка икономика е да не изпадне в рецесия, но пред България не се очертава подобна перспектива през идната година.
Напротив, има икономическо съживяване, дори и през тази година, макар и твърде смутна откъм политически събития. А през следващата се очаква тенденцията да продължи, да има възстановяване на работни места и връщане на оптимизма в икономическите субекти, въпреки песимизма, породен от политическия процес, коментира Емил Хърсев.
Държавният бюджет за 2014 г., предложен от правителството, е изпълним при сбъдване на най-вероятния сценарий за развитието на икономиката и политическата ситуация в страната, коментира икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов
в интервю за Агенция "Фокус". "Големият въпрос и предизвикателството през последните няколко години пред бюджетното планиране винаги е бил доколко има гъвкавост и възможност за реакция при случване на не толкова вероятни, но все пак възможни рискове.
Тоест, доколко можем да реагираме при неблагоприятно развитие на ситуацията така, че да не стигаме до спешни актуализации на бюджета, до поддаване на доста противоречиви и опасни сигнали, че правителството не може да контролира и да спазва собствения си бюджет. Това е предизвикателното и в този бюджет. Има няколко допускания, които като цяло изглеждат реалистични", смята Богданов.
Прогнозите за ръста на икономиката на практика съвпадат с това, което и предходното правителство, и служебното залагаха в първия вариант на тригодишната бюджетна прогноза още през пролетта, каза още икономистът.
"Подобни са прогнозите и за растежа на износа, и за лекото възстановяване на пазара на труда. Има някои допълнителни мерки в областта на данъчната събираемост, за които се очаква да доведат до повече приходи. Това е един от възможните рискове – ако администрацията не сработи добре и не може да приложи добре новите мерки – доколко бюджетът ще може да реагира при недостатъчно събиране на приходи.
Има и други рискове, които трудно могат да се предвидят, но все пак трябва да има възможност за реакция. Един от тях е недоброто състояние на някои държавни компании, на някои болници, на някои общини и политическият натиск, свързан с това – да се искат допълнителни пари от бюджета по средата или в края на текущата година, в случая на следващата", коментира Богданов.
На въпрос по какво се различава миналогодишния бюджет на Симеон Дянков икономистът отговаря, че голяма част от анализа, който е направен в Министерството на финансите, потвърждава ключовите проблеми на българската икономика, на българските публични финанси, направени от предходното правителство и от служебното правителство, което прие през април предишния вариант на средносрочната бюджетна прогноза.
"От доста години вече не се прави просто бюджет и анализ за една година напред, правителството приема тригодишна бюджетна прогноза. Този анализ е доста подобен, което показва, че експертите и сега в рамките на Министерството на финансите не са различни, а са същите, които са работили в предходните администрации. Основните проблеми и предизвикателства пред българската икономика, оттам и пред фиска, остават", казва още Богданов.
"Има известни промени, някои от тях са свързани с увеличението на пенсиите, което очевидно ще се случи и през връщането на "швейцарското правило", което ще означава, че пенсиите ще бъдат по-голяма тежест в относителен план в бюджета за следващата година", посочва икономистът и добавя, че
за пръв път пенсиите ще надхвърлят 10% от брутния вътрешен продукт като общ разход – на практика над ¼ от всички публични средства отиват за пенсии.
"Това дава още едно основно предизвикателство пред пенсионната система – нейната неустойчивост в сегашния вариант. Изложени сме на много демографски рискове и на много пробойни, най-вече в областта на възможности и вратички за ранно пенсиониране или злоупотреба със системата", смята още той.
Има някои заложени идеи за промяна в областта на финансирането на образованието, които поне на този етап изглеждат да са насочени за повече обвързване на резултатите със заплащането и финансирането както в средното, така и във висшето, включително и в професионалното образование, отбеляза Богданов.
"Не бих казал, че от макро гледна точка бюджетът е коренно различен от предходните. България от една страна е поела известни ангажименти по фискалната стабилност в Европа, от друга страна ние имаме вече приет закон за публичните финанси, което правителството възнамерява да спазва, а не да променя. И някои обективни реалности, с които всяко правителство трябва да се съобразява, а от там трябва да се съобразява и с финансовата политика.
Очевидно е, че няма драматични и революционни промени, но някои отбелязват, че това е социален бюджет, но пък бюджетът винаги е бил социален.
Дори в управлението на ГЕРБ (и то не заради управлението на ГЕРБ, а защото съвпадна с началото на икономическата криза) бюджетът стана изключително социален. Социалните разходи бяха тези, които не бяха орязвани. Все по-голям дял от това, което правителството преразпределя, се насочва за пенсии и социални разходи. Това не е някаква новост и всеки, който погледне числата за последните 7-8 години, ще види, че това е точно така", коментира още Богданов.
По думите му икономическият растеж ще дойде по няколко линии и не е пряко свързан с конкретните параметри в бюджета.
"Икономическият растеж ще дойде, ако околната и глобалната икономическа конюнктура е благоприятна и българските експортно ориентирани предприятия увеличат износа си, ще дойде растеж от това, дали ще се възстанови ръстът на чуждите инвестиции, разбира се и на местните
Т.е. доколко все повече компании ще намират за привлекателно да правят бизнес в България, оттам да откриват повече работни места, оттам да генерират повече продукция, повече доходи в наетите. Това са основните двигатели, които ще предопределят растежа.
Хубаво е,че правителството ясно заявява още в началото на философията на бюджета, че то отстоява възприетата през последните години позиция, че ниските преки данъци са важен фактор за благоприятна инвестиционна среда и предприемачество. Това е важен политически акт. Това заявление, до някаква степен, успокои доста хора, които очакват някакъв завой в радикална промяна в данъчната политика.
Така че има инструменти, с които правителството по-скоро не вреди на растежа, но нека не забравяме, че политическата несигурност също влияе негативно и не знаем какво ще е политическото развитие следващите месеци. Не знаем и какво ще се случи в еврозоната. Всяка нова криза безспорно ще влияе върху българските експортно ориентирани предприятия, така че рисковете остават", коментира още Богданов.
На въпрос достатъчни ли са мерките в проектобюджета за 2014 г., за да спрат протестите, икономистът отговаря, че не мисли, че протестите имат нещо общо с мерките в бюджета.
"Дори ако говорим за социални протести, правителството още откакто започна един такъв политически анализ, че трябва да направи нещо, за да намали цената на тока или пък да помогне на определени кръгове от хора с ниски доходи, стана пределно ясно, че общото решение на бедността, на безработицата, на високите разходи не могат да се решат с мерки, които или намаляват цената на електроенергията с няколко процента, или да повишават определени социални плащания с пет или десет лева на месец", смята Богданов.
Проф. Митко Димитров от Икономическия институт на БАН, заяви за БТА, че в проектобюджета е продължена политиката на финансова дисциплина от предходните правителства
Дефицитът е малко под границата от два процента, която сме си поставили като максимално възможен дефицит. Добре е увеличаването на социалните плащания към най-уязвимите групи от населението, защото в години на криза е необходимо да има подкрепа за тези хора, коментира Димитров. Като положителен елемент в проектобюджета той посочи и желанието да се съкратят разходите на администрацията.
Продължава обаче съкращението по принцип, а полезно и ефективно съкращение на разходите в публичната сфера може да има, ако то бъде направено след оценка на работата на съответните звена и според резултатите от вложените разходи, каза Димитров.
Очакванията се свеждат до съкращаване на незаетите щатни бройки в администрацията, които са от порядъка на 7-8%, без да бъде ясно дали наистина ще се получи ефект на оптимизация, добави той. Основната ми забележка към бюджета е, че няма решителна промяна в събираемостта на приходите, заяви Митко Димитров.
Имаме доста резерви в събирането на ДДС и по отношение на приходите от мита и акцизи, коментира икономистът. Според него може да се заложи и още по-ефективно усвояване на средствата от ЕС.
Моите очаквания бяха, че това правителство ще заложи на чувствително повишение на събираемостта на приходите, каза Димитров. Това е начин да се решат социални и инвестиционни проблеми, а не чрез увеличаване на дефицита, подчерта той.
Според Димитров пресичането на контрабандни канали и престъпни схеми, свързани с източването на ДДС, не само ще доведат до повече приходи в хазната, но и ще повишат доверието в икономическия климат у нас от страна на инвеститорите.
Финансирането на проекти на конкурсен принцип е много хубава идея, но предстои да видим как ще се осъществи, защото основното притеснение винаги идва от това как се осъществяват намеренията на управляващите, коментира още Митко Димитров. Държавният дълг според него ще остане на поносимо ниско равнище, но тенденцията на нарастване на дълга трябва да бъде спряна.
