С тудент съм в Нов български университет. Департамент "Масови комуникации". Това е избор. Това е доверие. Когато съм кандидатствал, не съм бил сигурен това ли е мястото, което ще бележи бъдещето ми до голяма степен, това ли е мястото, което ще ми даде знание.
Но сега, 4 години по-късно, съм сигурен, че съм получил най-доброто и съм щастлив, че съм направил избор. Че съм гласувал доверие на нещо, което не ме е подвело.
Чудя се защо и в политиката не е така? Защо мнозина избират да кажат НЕ , аз не гласувам и нямам намерение да го направя.Чудя се, какво може до те накара да бъдеш безмълвен, какво може да те накара да бъдеш човек без глас. Човек, оставил бедещето си в ръцете на другиго.
Може и да си дам логичен отговор, защото на всеки му се е случвало да бъде подведен, излъган, предаден ... особено в динамичното ежедневие на 21-ви век .В ерата на дигиталните технологии. В ерата на машините, които решават вместо теб, но не и без теб.
Вярно е, че години наред българите са вярвали. Борили са се за промяна. Вярно е, че сега години по-късно си мислят и съжаляват за деня, в който са дали своя глас, защо са избрали да извършат действието "АЗ ГЛАСУВАМ ", давам част от себе си, давам "гласът" ? вътрешен, външен и дори онзи неспиращият да общува с различни хора в различни ситуации.
Борил съм се. Спорил съм. Убеждавал съм всички около мен, колко е важно да не дам на друг да бъде мен. И как в деня на избор, аз ще направя своя.
Присъщо на всяко живо същество е да се бори. И да вярва. В себе си, и във всичко останало, което има смисъл. А кога разбираме "имало ли е смъсъл?", само тогава, когато сме предприели някакви дейстивия. Не можеш да чакаш нещо да се случи само.
Промяната не идва сама, а дойде ли сама, никога не е такава, каквато искаме, защото е създадена от друг, а не наш глас. Глас, който ни води. Води "Да" или "да не" сторим нещо. "Аз гласувам" без скобите, в който се съдържа онова зловещо НЕ.
Ако кажа не, значи мен ме няма. Не искам друг да избере вместо мен. Не искам друг да е мен. Това е моята държава. И аз съм нейн гражданин. Това съм аз, аз който гласува. Който може да се надмогне и да избере, дори да няма подходящ кандидат, човек на когото да се довери.
Много млади правят грешка и решават да няма младежко участие в гражданските и политическите процеси в България. Повечето от тях... много са. Но как де не трепне нещо у мен, когато някой мой връстник, приятел, за когото съм сигурен, че НЕ е гласувал, защото така ми е казал, седне до мен и започне да се оплаква от това калко е труден живота и как няма надежда.
Той или тя сами са отнели тази своя надежда. Не може да си жив ако друг избира вместо теб. Значи не си свободен. А роб. Роб на себе си и на своята своята загуба на вяра. Гласувам за да съм жив. За да не е моят глас - "глас в пустиня ", за да е чут глас. Силата на това да можеш да се довериш, за да се доверят и на теб.
bgreporter.com
