МФ: 1,8 % растеж на икономиката през 2014 година|Vesti.bg

П остигането на ускорен икономически растеж е основната цел на политиките, заложени в проекта на Закона на държавния бюджет на Република България за 2014 година, съобщиха от Министерството на финансите.

За да бъде реализирана тя, е необходимо прилагането на балансиран подход спрямо някои ключови производствени фактори за растеж, като наличие на квалифициран човешки капитал, базисна инфраструктура, технологично знание и ефективното им използване.
С проекта на Бюджет 2014 се реализира политика на стимулиране на икономическия растеж в средносрочен план и се променя наложеният през последните години макроикономически модел – растежът да се задържа чрез фискалната политика. Прекратява се практиката всяка година да се добавя ограничен ресурс на всички ведомства, без това да е обвързано с реално постижим резултат. Оптимизирането на разходите на министерствата и ведомствата позволява насочване на финансов ресурс за реализиране на публична инвестиционна програма.
Политиката на правителството е насочена към промяна по отношение на разпределението на публичните ресурси и използването на държавния бюджет като ефективен инструмент за извеждане на икономиката по пътя на устойчив растеж, насърчаване на инвестициите и заетостта и осигуряване на нужната социална закрила за уязвимите слоеве на обществото.
Прогнозата на Министерството на финансите предвижда реалният растеж на икономиката през 2014 г. да бъде 1,8%, а брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне до 81,582 млрд. лева. Очакваната през следващата година инфлация (хармонизиран индекс) е 1,8 процента. Фискалните параметри предвиждат приходи в размер на 30 886,0 млн. лв. (37,9% от БВП, което е увеличение с 501,2 млн. лв. в сравнение с 2013 г.). Разходите са в размер на 32 358,3 млн. лв. (39,7% от БВП при ограничение от 40% от БВП, което представлява ръст от 380,1 млн. лв. спрямо 2013 г.).
Заложеният дефицит е 1,8% от БВП или 1 472,3 млн. лв. в номинално изражение. През 2014 г. се предвижда дългът да възлезе на 18,0 млрд. лв., което е изменение от 3,4 млрд. лв. спрямо очакваното ниво на държавния дълг към края на 2013 година. Размерът на дълга съществено ще намалее още в началото на 2015 г. предвид предстоящото пиково плащане от около 1,7 млрд. лева по емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари. Запазва се нивото на минималния размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. от 4,5 млрд. лева.
Придържайки се към националните приоритети от правителствената програма, в проекта на Бюджет 2014 са предвидени целенасочени мерки и механизми за въздействие върху няколко ключови политики. Правителството залага реализирането на Публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите" в размер на 500 млн. лева. Тя представлява нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти.
Определянето на годишния размер на средствата за инвестиционни проекти ще бъде обвързано с икономическия цикъл, с процеса на усвояване на средствата от ЕС с инвестиционна насоченост, както и с критичен преглед на съществуващите политики и програми. Въвеждането на този механизъм ще стимулира активността на министерствата и местните власти и ще допринесе за повишаване качеството на бюджетните им предложения.
Политиките в областта на образованието и ученето през целия живот са изведени като основен приоритет за 2014 година. С основен акцент върху стабилния и устойчив икономически растеж се явява реформирането на професионалното образование. Тук основният фокус е разширен не само към придобиването на специфични умения и способности у учениците, но и върху развитието на педагогическите кадри и внедряването на електронно обучение, което ще подобри едновременно качеството, достъпа и привлекателността на професионалното обучение. Важен момент е интегрирането на учебния процес с професионалния и практически опит чрез обвързването на професионалните училища с бизнеса. Предвиденият нов механизъм за допълнително финансиране в размер на 100 млн. лв. в системата на образованието ще повиши квалификацията на работната сила в дългосрочен план с положителен ефект върху нарастването на производителността на труда. Осигурени са и допълнителни средства за подкрепа на малки училища и детски градини, за превенция на отпадането на учениците и за стимулиране и задържане на педагогическите кадри в професията.
Социалната политика и мерките за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване са друг ключов приоритет на проекта на Бюджет 2014. Чрез него ще се осъществи една от основните социални функции на държавата – превенцията от изпадане в състояние на бедност и намаляване на хората в бедност. Този приоритет ще бъде реализиран с конкретен пакет от социални мерки, които са насочени в подкрепа на няколко целеви групи – децата и семейството, хората в неравностойно положение, възрастните хора и домакинствата и бизнеса. Сред мерките са включени увеличаване на месечната добавка за деца с увреждания на 240 лв., увеличаване на обезщетенията за отглеждане на малко дете на 340 лв., разширява се кръгът на лицата, които имат право да получават целеви енергийни помощи. Ще бъдат предоставени допълнително и 2 млн. лв. по бюджета на МТСП за услугата "Обществени трапезарии". Предвидените средства за социални дейности през 2014 г. са общо 11,262 млрд. лв., което е увеличение от 354,9 млн. лв. в сравнение с предходната година.
В Бюджет 2014 се възстановява осъвременяването на пенсиите по "Швейцарското правило". Това ще доведе до увеличение на пенсиите от 1 юли 2014 г. с 3%, за което са предвидени допълнителни 120 млн. лева. В законопроекта е предвидено и увеличаване на тавана на пенсиите от 1 юли 2014 г. от 770 лв. на 840 лева. В областта на пенсионната политика се запазва възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране по чл. 68 от КСО на достигнатите през 2013 г. нива.
Реформата в здравния сектор е друг приоритет на правителството, реализирането на който започва през 2014 година. Първата стъпка е нова законова рамка и демонополизация на здравното осигуряване. Предвижда се с част от здравноосигурителните приходи по бюджета на НЗОК да се формира ресурс, с който да започне изпълнението на приоритети в здравния сектор. Осигурено е финансиране за провеждането на реформи в системата на Министерството на здравеопазването за усъвършенстване на функционирането на спешната медицинска помощ. Предвидени са и средства по линия на укрепване на човешкия капитал чрез увеличаване на заплащането на медицинския персонал.
Развитието на аграрния сектор продължава да бъде приоритет на правителството. В средносрочен план са предвидени интервенции, които имат пряк ефект върху икономическия растеж като модернизацията на сектора чрез стимулиране на инвестициите и иновациите, повишаване на производителността чрез ефективно преструктуриране и повишаване квалификацията на заетите в сектора.
Оптимизацията на администрацията стартира като приоритетна правителствена политика с проекта на Бюджет 2014. Водещите принципи при тази инициатива са свързани с фискалната дисциплина, ориентирането на политиките и разходите към резултатите и ползите, предоставяне на по-качествени услуги на по-ниска цена, по-стегната администрация. Реформата ще бъде обвързана с поредица от конкретни стъпки, свързани с плавно преструктуриране на административни звена, съобразена със Стратегията за оптимизация на българската администрация.
Данъчната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Чрез ефективни действия на приходните администрации се цели да се осигури ресурс за изпълнение на фискалната политика на правителството, подобряване на бизнес средата и стимулиране на икономическата активност, както и ограничаване на данъчните измами. Основният приоритет на данъчната политика за периода е запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на физическите лица, като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост.
Намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите ще доведе до редица положителни средносрочни и дългосрочни ефекти, като бързо укрепване на малкия и средния бизнес, подобрена конкурентна среда и ускоряване на процесите на стартиране на бизнес и предприемачество. Ключов фактор за реализиране на политиките е оптималното усвояване на средствата от ЕС, с които се финансират програми по сектори с пряк ефект върху растежа, заетостта, доходите, конкурентоспособността и публичната инфраструктура. /БГНЕС /