Анонимни алкохолици: Спасение има

Т радицията на Анонимни алкохолици датира от 30-те години на 20 век в Америка. Тук се пренася сравнително късно, но в годините на демокрацията и тя покълва, като много други неща, обречени преди, разказва кореспондентът на БГНЕС от Пловдив.

Те са сред нас - неразличими, хора като всички останали. Наглед. Сега са неразличими. Но всеки от тях в голяма част от живота си е бил различен от останалите. Години са минали за тях незабелязано, докато най-важното, по-важно от работа, семейство, деца, мечти, ежедневие, е бил алкохолът. Всички те са обединени от нещо много сериозно - успели са някакси един ден да направят първата стъпка към другия живот, към отказа от алкохол.
У нас сбирки на Анонимни алкохолици правят групи в София, Варна, Стара Загора, Пловдив, Плевен. Другаде просто се събират, без да се афишират. Най-младата група е в Хасково, а общо в страната са около 20. Адресите за сбирки на всички тях са в интернет.
Пловдивската група на АА бе създадена преди повече от две години със сериозната подкрепа на ветераните от Стара Загора. Към тях се присъедини и една софийска група и така всяка събота няколко коли хора се изсипваха в къщата на сдружение "Майки срещу дрогата" на ул. "Арда" 9 а, за да създадат новото ядро. Не е лесно. Сбирките са ту оживени, ту малобройни. За две години поне двайсет души преминаха, десет останаха трайно. Те са и чисти. Наскоро своя медал за две години трезвост получи една от жените в групата- млада и стройна, тя наистина остави назад миналото. Други не успяват така гладко. Преди седмица в местността 40-те извора край Асеновград пловдивчани домакинстваха на семинар на Анонимни алкохолици от цялата страна. Една от темите на семинара беше - егото и трезвостта. На семинара присъстваха 32 души от страната.
И. е един от най-устойчивите членове на пловдивската група и своего рода организатор. Не работи от 1991 година, търси си работа, но е от съседен на Пловдив малък град и миналото го преследва. Въпреки това не се отказва. Групата е силна с това, че не оставя членовете си при неизбежните сривове. Спасението от алкохолизъм е трудна и бавна работа. Пътят не върви непременно само направо, има и опасни завои. Точно от такъв един завой в момента се мъчат да измъкнат една от жените в групата, която е загубила всякаква мотивация и се е предала на алкохола отново. Не им е лесно. Но когато ги попиташ какво е да си алкохолик, те отговарят: "Ад". И твърдят, че спасение има.
" Реших да спра да пия, когато си дадох сметка, че така повече не мога да продължа", разказва И. "Отначало намирах спасение в алкохола, после не можех нито да пия, нито да не пия. Всичко друго остана на заден план - работа, семейство, деца. Нищо не беше така важно като алкохолът. И тогава реших. Не е лесно да се спре, особено в началото, това си е тежка психическа и физическа зависимост. Началото на новия си живот направих в психотерапевтична програма. Но истинското ми спасение дойде с групата на Анонимни алкохолици. Програмата работи. Но тя работи тогава, когато и ти работиш. Горд съм, че вече 20 месеца съм чист. И – да, животът е прекрасен", разказа И. /БГНЕС
/

Източник: БГНЕС    

Последвайте ни

• Viber
• Newsletter
• Google News
• Facebook
• Instagram