Според нея това се случва особено във Франция, където предстои и референдум на 29 май.
"Приехме 10 нови страни членки на 1 май 2004 г., предстои присъединяването на още две - България и Румъния през 2007-а, други са с перспективи за членство и тропат на вратата на ЕС. Необходимо е време, за да свикнат гражданите на ЕС с хода на събитията", отбелязва Фереро-Валднер.
"Икономически успех ли бе разширяването на ЕС?", пита в днешния си брой излизащият в Париж "Интернешънъл хералд трибюн" и отговаря: "Зависи от очакванията".
"За осем от 10-те страни, които се присъединиха миналия май, процесът започна със сигурност през 1989 г. с падането на "желязната завеса". Перспективата да бъдат приети действаше като катализатор за икономическите промени по пътя им, но това, което се случи на 1 май 2004-та, доведе до малка трансформация. Ясно е, че не може да има изравняване на показателите за една нощ, но
членството в Европа действа като одобрение за преки чуждестранни инвестиции.
Там където някога са се осмелявали да оперират само големи мултинационални компании, сега стъпват и други категории бизнес, които могат да разчитат на законови протекции и ценни части от финансирането на ЕС", пише вестникът, цитиран от РФИ-България (RFI.bg).
Британският "Файнаншъл таймс" също обръща внимание на проблемите около ратифицирането на Европейската конституция, като основен повод също са настроенията във Франция против документа.
Френското "Не" може да предизвика "провал на Европа", предупреждава бившият председател на Европейската комисия Романо Проди, според когото конституцията не е перфектна, но представлява най-добрият възможен компромис.
"Цялото противоречие е в това - всеки знае много добре, че без Франция няма Европа, а Франция не разбира шанса да бъде с Европа. Тя трябва да си помисли добре, защото една изолирана Франция би била много слаба", предупреждава бившият председател на Европейската комисия.
Темата се коментира и във френскоезичната преса, като "Либерасион" изтъква, че много французи възнамеряват да отхвърлят Европейската конституция от вътрешнополитически съображения, допълва и Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg).
Хората ще използват гласуването за да изразят своето недоволство от явления като големите облаги, които получават шефовете на фирми, и отменянето на национални празници, изтъква изданието.
Според вестника избирателите са ядосани на президента Жак Ширак и задето не е уволнил премиера Жан-Пиер Рафарен, след като управляващите партии са претърпели поражение в местните избори миналата година.
След като Ширак не обърна внимание на посланието на хората, те вече не искат да чуят какво има да им каже държавният глава, констатира "Либерасион".
Привържениците на кампанията за отхвърляне на Европейската конституция разчитат и на всеобщото разочарование, породено от неуспеха на няколко правителства - и на левицата и на десницата, - да намалят безработицата, пише още всекидневникът, като добавя, че много хора са разочаровани и от разширението на ЕС, тъй като е разбило илюзията за "френска Европа".
Като напомня, че кандидатурата на Турция за европейско членство е сред темите на референдума, "Монд" отбелязва, че за първи път през десетилетието, откакто е на власт, Ширак е участвал в церемонията, организирана от арменската общност в Париж
в памет на геноцида, извършен от турската армия преди 90 години.
В репортажа си от вестникът съобщава, че френският президент се е явил заедно с арменския си колега Роберт Кочарян, който е избрал именно тази знаменателна дата за да прекара няколко дни във Франция.
Изданието се позовава на източник от Елисейския дворец, според който Ширак е казал на своя арменски гост, че "влизането на Турция в ЕС ще зависи от нейната способност да прегърне ценностите на организацията, а това неизбежно ще включва и осъзнаване на отговорността пред паметта на историята".
"Либерасион" също подема темата, като изтъква, че "спомнянето на този мрачен епизод впечатлява Европа не само защото годишнината от кланетата е съвпаднала с кампанията за референдум във Франция, но и защото девизът "Никога вече" е в основата на изграждането на единен континент".
Като кандидатства за европейско членство Турция трябва да разбере, че някои неща не подлежат на договаряне, отбелязва изданието.
В процеса на изграждане на Европа другите страни членки са признали своите минали прегрешения, напомня вестникът в редакционния си коментар и заключава:
"Да се иска от турците да направят подобен жест към арменците означава да се отнасяме към тях като към всяка друга държава от организацията - а нали те точно това искат."
