46% от журналистите са били обект на натиск, сочат данните от анкета на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), проведена със 168 журналисти.
Изследването беше представено по време на дебат в столицата, организиран от Асоциацията.
Над две-трети от анкетираните считат, че медиите им са по-скоро независими от политически натиск. Публичните медии са по-голям обект на политически натиск, отколкото колегите им в частния сектор. Същото важи и за журналистите в провинцията, в сравнение с тези в столицата
С твърдението, че медията, в която работят, е напълно независима от икономически натиск, напълно съгласните са едва 16,6% от анкетираните, а несъгласните - 38,5%.
Проучването констатира, че като цяло българските журналисти редовно стават жертви или свидетели на натиск, както отвътре - от редактори и собственици, така и отвън - от рекламодатели, политически и икономически субекти.
Участниците в анкетата, които считат, че опитите да се повлияе на съдържанието на журналистическите материали са практика в българския медиен пейзаж, са 86,98%. Нито един респондент не е определил това като "несъществуващо явление".
Голяма част от журналистите - 30,8%, заявяват, че не е нужно да им бъде оказван натиск, защото така или иначе са принудени да се самоцензурират в работата си.
Най-често натискът е срещан в телевизиите - 57 на сто от работещите там са били обект на натиск, малко по-малко е разпространен в печатните медии и интернет изданията - съответно 47 и 41%, и е най-рядко срещан в радиото - 31%.
Журналистите, започнали на нова месторабота през последните две години, са подложени значително повече на натиск, отколкото колегите им с по-дълъг стаж в дадена медия, сочи проучването.
Над 65% от анкетираните дават лоша оценка на свободата на словото в България, а за 29% тя е задоволителна. Според тях е настъпила цялостна деградация на професията журналистика - в очите на обществото и във възприятията на самата гилдия.
Медийният експерт Нели Огнянова коментира, че най-големият проблем на средата у нас е медийната концентрация и липсата на прозрачност на собствеността. Като други проблеми в професията тя определи поръчковата журналистика, липсата на защита на журналистите и финансирането на медиите.
Подобно изследване у нас се прави за втори пореден път, каза Ирина Недева, журналист от БНР, един от организаторите на дискусията.
Според нея тази година има малък напредък и той се състои в това, че във второто изследване анонимните участници са били с една трета по-малко.
