Природните бедствия могат да отнемат от световното богатство най-малко 1,5 трилиона долара заради засилените икономически рискове, застрашаващи растежа на много страни.
Това предупреждава ООН в доклад, публикуван по случай Третата конференция на организацията за намаляване на рисковете от природни бедствия в Женева.
Според документа стойността на световния брутен вътрешен продукт (БВП), загубена заради бедствия като тропическите циклони, се е утроила презпоследните години и е достигнала 1,580 трилиона долара.
Потенциалните загуби на богатите страни, причинени от наводнения, са
нараснали със 160% за 30 години,
едновременно с увеличаването на населението в лесно наводняеми райони (+114%).
Рисковете от циклони са скочили с 262 на сто от 1980 г. насам за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Рискът от загуба на богатства, свързан с природни бедствия, днес расте по-бързо от темпа, с който се създават богатствата, предупреждава координаторът на доклада Андрю Маскри.
Загубите от природни стихии често са толкова големи, колкото щетите, понасяни от дадена страна при
силна инфлация или въоръжен конфликт,
подчертава той.
Най-изложените на риск страни са тези с малки и средни приходи заради бързото развитие на инфраструктури (пътища, училища, болници), много от които не са достатъчно здрави, а също така и заради по-слабото им управление, уточнява Маскри.
Икономическата цена, която дълго време е била пренебрегвана, прави още по-жизненоважна необходимостта светът да е по-добре подготвен за трагични събития като природните бедствия - а те се очаква
да се увеличават заради климатичните промени,
посочват експертите от ООН.
Те припомнят, че средният годишен брой на природните бедствия, предизвикани от циклони през последните 40 години, се е утроил и засяга все по-голям брой страни.
Освен това според тях рисковете от суша и нейното отражение върху земеделието продължават силно да се подценяват.
Превенцията и инвестициите в по-адаптирани структури все още са недостатъчни, подчертава ООН.
Въпросът предстои да бъде обсъден от около 2000 експерти от цял свят, които в продължение на четири дни ще участват в работата на конференцията в Женева.
