Сд д средата на декември започва истинската зима у нас,
като очакванията за тази зима са да е по-студена от нормата,
каза в интервю за БТА Валери Спиридонов - заместник-директор на
Националния институт по метеорология и хидрология при БАН (НИМХ-БАН).
Малко вероятно е да се случи това да е най-студената
зима за последните 100 години, уточни той.
Спиридонов прогнозира, че чувствителното застудяване у
нас ще настъпи след средата на декември. Тогава и времето ще
заприлича на това от началото на декември в Западна Европа - със
сняг и ниски температури.
Вероятността за валежи около Коледа у
нас е значителна.
Може да се каже, че изминалият ноември в България беше
сравнително топъл, отбеляза метеорологът и припомни, че така топъл ноември не е бил от
1926 г. Друга подобна година е
била 1963.
Температурите от изминалия
ноември не са от най-обичайните, но не са изключение, коментира
Спиридонов.
Той припомни, че през януари 1947 г. в Трън е
измерена най-ниската температура у нас - минус 38.3 градуса.
"Очакванията за тази зима са тя да е по-студена от нормата
за Европа. Малко вероятно е да се случи да е най-студената за
последните 100 години.
Да не забравяме, че и в Европа
наблюденията са за различни периоди и с много премествания на
метеорологичните станции, както е при нас. 100-годишните
систематични стандартизирани наблюдения не са толкова много,
дори и за Европа.
Изказвания за "най-студената зима"
са по-скоро с цел за привличане на вниманието", каза Валери Спиридонов.
В отговор на въпроса "Какви са т.нар. климатични сценарии на НИМХ-БАН
за промените в климата на България и Европа през следващите
50-100 години? У нас не се ли наблюдава вече липса на отчетлива
"граница" между четирите сезона?", метеорологът отговаря:
"През тази година приключи международния проект
"Сицилия", в който НИМХ-БАН взе участие. Съгласно сценария за
България, до края на века, тенденцията за средно-годишните
температури е нарастване с около 3 градуса, средно за страната.
Това сравнение, подчертавам, е спрямо периода 1961-1990 г.
Не
трябва да забравяме, че последните 10 години са най-топлите в
сравнение с целия период от миналия век. В този смисъл, част от
това затопляне вече сме го "изконсумирали".
Затоплянето през зимния период води до усещането за
"изчезване" на преходните сезони - пролет и есен, които са
по-малко засегнати.
Другата характеристика - валежите, са с
тенденция за намаляване до края на века, като то да е
по-значително - около 10-15%, в източната част на
страната. Планините са по-малко засегнати, както и Западна
България.
Може да останем с впечатление, че това не е толкова
значимо, защото водните запаси се формират в тези райони.
Проблемът е, че при по-високи зимни температури
времетраенето на снежната покривка ще намалее. Снегът е
естественият акумулатор за водни запаси. Другият е изкуствен - и
това са язовирите.
Очаква се да зачестят "горещите вълни".
Проливните валежи също могат да се увеличат, поради засилената
конвекция. По-високите температури над океаните водят до
увеличаването на водното съдържание във въздуха."
----------------------------------------
Десетдневна прогноза - на sinoptik.bg
Източник:
Гергана Костадинова / БГНЕС
