Българската православна църква почита днес паметта на Преподобния Иван Рилски Чудотворец. Той е най-големият български светец, в чието лице народът ни вижда покровител и застъпник пред Бога.
Роден е около 876 година в село Скрино, край Дупница.
Бил е съвременник на княз Борис (852-889 г.) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син - цар Петър. До 25-годишната си възраст е бил пастир.
От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.
Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Там той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги.
Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в рилската планинска пустиня, където останал до края на живота си.
Там той основал манастир - Рилския, който съществува вече 1000 години.
Славата на отшелника постепенно се разпространила из цялата страна.
Преди смъртта си преподобният Иван останал в пълно уединение, съставил своето "завещание" и починал в самота на около 70-годишна възраст, на 18 август 946 година.
Погребан бил в притвора на църквата в каменна гробница, която се е запазила до днес.
След неговата смърт учениците му пренесли с почести тленните му останки от Рилската обител в Средец.
През 1183 г. мощите са били пренесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати в Средец.
През 1195 г. цар Асен Първи тържествено пренесъл мощите на Свети Иван Рилски в Търново, където останали почти три столетия.
През 1469 г. реликвата е върната в Рилския манастир.
